В историята на Кърджали ще останат имената на всички културни и просветни дейци, които след присъединяването на този край към България отдават своите сили, умения, сърце и душа за развитието му и за издигането му в културно политическо отношение. Това са първите учители, просветители и културни дейци, пристигнали в Кърджали след присъединяването му към България.
Надежда Иванова Дацова е една от тези личности, която е допринесла за развитието на образователното и културното издигане на населението в Кърджали и околните села. Родена на 6(19) дек. 1900 г. в гр. Кукуш, Македония. През 1913 г. нейното семейство е принудено да напусне родното си място и да се засели в Гюмюрджина, където тя завършва средното си образование. Започва работа като учителка в с. Булатово, Гюмюрджинско, но твърде за кратко. Училището е закрито поради връщане на гръцкото управление в тези територии. Изпратена е като учителка в с. Ортаджи, Гюмюрджинско, където нещата се повтарят и е преместена в Ксанти. Реокупацията на тези територии от гръцките власти принуждават българите да напускат работа, а освен това те са принудени да напуснат и пределите на Тракия.
На 24 май 1920 г. тя и семейството ѝ се установяват в Кърджали. Идвайки в Кърджали, тя се сблъсква с друга действителност. В своите спомени тя дава следното описание за Кърджали: „Едно малко селище, разделено на две от едно дере с малки дървени мостове, свързващи двете части. Главна улица – днешната „Републиканска“, се състои от малки паянтови сгради, в приземните етажи на които са били разположени малки дюкянчета с най-елементарни стоки. На същата улица са били разположени и всички учреждения: общината, околийското управление, банки, и в една малка двуетажна къща се е намирало Българското училище. Основният транспорт, използван от града за вътрешността на страната, са файтони и каруци, с които до Хасково например се е пътувало 9–10 часа.“ Това са първите впечатления на Надежда Дацова за града.
Постепенно с течение на годините градът започва да се разраства и застроява. За извършване на основните административни дейности в различните учреждения са били необходими образовани чиновници, които идват от вътрешността на страната. След 1920 г. се заселват и много търговци, занаятчии, идват също така много бежанци.
Установявайки се в Кърджали, в периода от 1921 г. до 1924 г. тя е била назначена за учителка по български език в Турското училище. На 26 ноември 1924 г. е изпратена в с. Гледка, сега квартал Гледка, да открие Българско училище. Тук тя се сблъсква с много трудности, за да се постигне целта — да бъде дадено образование на всички деца от района.
Откриването на училището не е никак лека задача. Необходимо било най-напред да се осигури помещение за училище, а съществуващото Турско училище не е било съгласно да предостави помещение в сградата, където се е намирало. Заслуга за разкриването на училището има и тогавашният секретар-бирник Аргир Михайлов, който предлага като сграда за Българското училище да се използва сградата, където се е помещавала пералнята на общината.
Ето какво описание дава Надежда Дацова за сградата, която ѝ е била предложена за училище: „Това е била ниска прихлупена сграда с неугледен вид и в много лошо състояние. Вътрешното състояние било още по-жалко. Две малки прозорчета, през които е влизала едва светлина, едно огнище, неравен пръстен под, в който е имало дълбоки дупки, нисък прихлупен таван, под който не може да се стои изправен.“ Това били крайно неподходящи и лоши условия за обучение на деца.
Виждайки всичко това, тя е твърде разколебана, приема предложението първоначално като някаква шега, но виждайки сериозното отношение на секретар-бирника и след неговата молба за необходимостта от училище, тя решава да приеме предложеното помещение, в което да бъде открито училище в с. Гледка. В своите спомени тя пише: „Да дам съгласието си при тия условия, се искаше много огън, много любов към Кирило-Методиевото дело.“ Така с общи усилия това помещение е почистено, снабдено с два дълги чина — защото не е имало място за повече, една черна дъска и един стол за евентуални гости, място за маса не е имало.
Ето в такива условия започват първоначално учебните занятия с учениците, които били 12 на брой — три момичета и девет момчета, всичките деца на бежанци от Западна Тракия. Това е пример за човек, който можем да наречем Народен будител — човек, който от почти нищо, от крайно лоши условия се заема с идеята да изгради училище, в което да се обучават децата от района и да се възпитават в любов към добродетелите, да се предават ценностите на поколенията, заветите на революционерите и на всички будители, стремейки се по този начин да запали и да разгори искрицата към познанието и образованието на децата и да се бори с неграмотността по тези места.
Освен като учителка, Надежда Дацова развива дейност и като културен и обществен деец, взема активно участие в театралния колектив при Читалището, участва в различни театрални постановки, които също оказват роля за културното издигане и осъзнаване на населението от Кърджали. Трудностите и тук не са малко, но въпреки това, макар и бавно, културният живот преди 1944 г. в Кърджали започва да се развива, принос за което има и Надежда Дацова.
Ето защо всички ние трябва да ѝ отдадем заслужената почит и уважение, да не забравяме както нейната дейност, така и делата на всички личности от местно и национално значение, и да ги предаваме на следващите поколения, които трябва да знаят и помнят историята както на България, така и тази на родните си места.
Изготвил:
Гергана Димитрова – Държавен архив – Кърджали
Последвайте ни и във Facebook
