Освен духовник, отец Петър Гарена от Кърджали е виден историк и университетски преподавател. Той е един от първите български свещеници и историци, които посещават българите в Западните покрайнини, Гагаузия и много други места.
Понякога се шегувам, че никога не съм напускал България, защото съм посетил Бесарабия, Таврия, Западните покрайнини, Македония, Турция, а неотдавна Западна Тракия – това са земите, които обхващат цялото българско землище на територията на бившата Османска империя.
Това заяви в интервю за БГНЕС отец Петър Гарена от Кърджали. Освен духовник той е виден историк и университетски преподавател. Отец Гарена е един от първите български свещеници и историци, които посещават българите в Западните покрайнини, Гагаузия и много други места. Днес се е посветил на изследвания на българите, живеещи в българската и гръцката част на Родопите.
Българите са голям народ, живеещ от планините на Албания до Азовско море
Интересът ми към българите по тези земи се появи от едно песимистично и даже нихилистично мислене, което се внуши на български народ, че ние сме някакъв малък и стопяващ се народ. Ние не сме такъв. Аго погледнем географските граници, тогава ще видим, че сме един много голям народ, живеещ на огромна географска територия.
Проблемът идва от това, че още в епохата след Освобождението (1878 г.), под руско влияние, в резултат на една диверсия на проф. Марин Дринов ние сме обявени за „славянски“ народ. Трябва да се припознаем, че ние не сме славяни. Освен славяни ние сме и стари българи, и траки, ние сме и мюсюлмани във всичките му разновидности, имам предвид алианското течение, ние сме и християни – православни, католици и протестанти. Ако преодолеем разделението, тогава ще разберем, че българите са народ, който живее от планините на Албания, по Беломорието и чак до Азовско море.
Преди време стана катастрофа в едно дефиле на Македония. Кой говореше най-хубаво български? Този, който е от тези земи – българо-мохамеданите. Техният македонски министър говореше абсолютно български. Ония, които се правят на македонци, се превземат и използват думи, някои от които трудно приемаме и които и ние сега слагаме в българския си език. Българинът трябва да говори на български и по това ще се познае независимо дали живее в Гърция, Бесарабия или Таврия. Тук включвам и гагаузите, които са християни и говорят на турски. Трябва да надживеем разделението.
Западната граница на България е там, където вече няма некролози
След промените през 1989 г. бях първият български свещеник, който посети Западните покрайнини. Там ми се случи да опявам 2000 гроба, защото сръбски свещеник не е искал да го направи. За сърбите е характерна една твърдост. Под църква, под християнство те разбират своето.
Бяхме забравили българите от Западните покрайнини, но те благодарение на своя инстинкт успяха да оцелеят през тези толкова много години на забвение. Естествено е всеки, който заграби нещо, както са направили сърбите, на нашия гръб, на нашата територия да изграждат своя идеология. Още от времето на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) беше подарена българска земя от руснаците на сърбите. Това са едни наши земи без да изпадаме в шовинизъм.
Ще дам един пример. Пътувах с влака от Цариброд до Белград. Във влака пътуваха разни хора, с които си говорих. По едно време те казаха: „Свърши България“. Това се случи някъде след Ниш. Попитах ги какво имат предвид, а те ми отговориха: „Вече няма некролози“. Имаме наши специфични черти, по които се познава Българското землище. Напъните на Сърбия и Гърция – виждам, че те постоянно изграждат някакви митове, някакви обвинения, за да поддържат тази територия с идеологически мотиви, а не чрез населението.
Гагаузите са стари българи
Гагаузите са една българска болка, те са един срам на сегашните политици. Когато бях в Тараклия дойде един свещеник и ми каза: „Какво търсиш тук, а не дойдеш при нас българите“. Това бяха неговите думи.
Отидох в село Чадърлунга и всички са християни и говорят на турски. Казват ми ние сме старите българи, а другите са славяни. Това е тяхна местна шега.
Оставихме гагаузите на турците. Още по онова време, началото на 90-те години на миналия век, Турция започна да обучава много студенти и започна да им внушава, че са турци. А гагаузите са българи, говорещи на тюркски език, а не турски. И ние това население го изоставихме…
Заличените български църкви в днешна Северна Гърция
В момента работя върху едно изследване за Източните Родопи, което обхваща и териториите в Гърция. Това са 1600 селища, включително в гръцката част. Виждам как построените от българите храмове, там където все още съществува селището, камъкът с надписа е изтръгнат. Всичко друго е старо, а само един нов камък е вграден. Той е с нова дата и нова година. На други много затънтени места, само с някаква синя линия отвън се опитват да имитират да прилича на гръцко, но храмовете стоят.
А там, където са заличени и изгорени по време на разорението на Тракия селища, там тотално се обезличава, изравнява и унищожава. Покрай църквите търсих българските гробища. В едно село, което е имало български кмет, помолих местния свещеник да ми ги покаже, след като много ходих и обикалях. А той ми отговори: „Ние досега въвряхме по тях“. Питам го къде, а той отвърна: „Под асфалта“. Всички надгробни камъни са изтръгнати, начукани на чакъл и превърнати в асфалт. И местният добави: „Вие това, което правихте с турците, това е нищо“.
Стремежът на гърците е тотално да заличат паметта за българите.
Общото от двете страни на българо-гръцката граница
Главният извод на моето изследване, че основният език, който се говори в Източните Родопи е българският. Български се говори тук, български се говори и оттатък границата. Тотално! Стига да не се правиш на „македонец“, тоест да не говориш изчанчени български думи. Няма кой да те разбере като кажеш „комуникирам“, но „яла тука“, „да си думаме“ и др. Всички те разбират. Те говорят старинен български оттатък границата, но навсякъде го говорят. Това са българи мохамедани. Гръцкото население в Западна Тракия говори на гръцки и турски, защото са депортирани от Мала Азия след Гръцко-турската война (1919-1922 г.). Тези гърци се заселват на мястото на българските християнски селища.
Освен архаичния български език е запазено и едно архаично поведение в семейния бит. За съжаление, отново проспахме голяма възможност през последните десетилетия. Там българско радио и телевизия не можеш да чуеш и гледаш, докато турците имат и сега българите мохамедани научиха и турски.
Бях в едно село и попитах местен жител да ме ориентира, а той ми казва не знам български. Помолих го да ме упъти на турски. Споделих това впечатление с мой приятел от България. Той ми разказа, че от това село преди да дойде демокрацията един човек отива на пазар в Комотини и на връщане до родното си село буквално бягал. Неговите съселяни го попитали какво се е случило и селянинът разказал, че в Комотини местен му казал „Gel burda, gel burda“, той много се уплашил и избягал. Човекът просто не е разбирал какво му казва турчинът. Тоест местното население въобще не е знаело турски. Хората там не са могли да напускат селищата си и не знаят, че от другата страна на границата с България говорят на един и същи език. Това население и тези хора са били под внимателното наблюдение на гръцката държава, били са под похлупак.
Сега почват да внушат на това население, че са древни траки. Да, те са траки. Почват да им внушават, че са славяни. Да, те са славяни. Обаче също така знам, че са и българи.
В гръцките училища се изучава, че по време на българската окупация по време на Втората световна война, местните са научили български. Излиза, че българският народ е гениален, след като за три години е успял да научи това цялото население на български. Има много смешни неща, но тези неща, някак си държавата ги забравя.
България говори за газови коридори и транспортна свързаност с Гърция, но никъде за населението. Никъде не се подсказва или не се заявява, и не се демонстрира, че това са български земи и сега там живеят българи. Но българи не значи само християни. Българинът може да бъде мохамеданин. Както в Русия, в столицата на Татарстан Казан са българи мохамедани и дори тенгристи.
Като се премахна границата хората сами започнаха да се припознават, роднините започнаха да си ходят на гости. Разчитам на българския инстинкт за самосъхранение, припознаването, че сме един народ. И те там го припознават, но никой няма да ти каже аз съм българин. Той казва наши сме си и това е! Какво ми трябва повече, да си напише табела. І БГНЕС
