Настоящият доклад представлява задълбочен експертен анализ на официалния отговор от Министерството на вътрешните работи (МВР) с рег. № 812104-12 от 06.01.2026 г., предоставен по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Документът, осветлява механизмите, чрез които стотици милиони левове, събрани от санкции, остават блокирани в държавната хазна, вместо да спасяват човешки животи.
Данните разкриват устойчива и възходяща тенденция в приходите на фонда. Тази тенденция е пряко следствие от разширяването на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове.
Цифрите показват, че МВР генерира средно между 105 и 117 милиона лева годишно само от глоби по този механизъм. Това потвърждава констатацията на ИПБ, че „системата е превърната в индустрия“. Забележително е, че дори в условията на икономически колебания и политическа нестабилност, „производството“ на глоби работи безотказно.
Тази висока събираемост обаче разкрива и тревожен симптом: наказанието не възпира. Ако санкциите работеха превантивно, би следвало броят на нарушенията и съответно приходите от глоби да намаляват с времето, тъй като водачите коригират поведението си. Стабилният ръст на приходите (от 105 млн. на 117 млн. лв.) индикира, че нарушенията се възпроизвеждат, а глобите се възприемат по-скоро като „такса преминаване“ или неизбежен данък, отколкото като коректив на поведението.
През 2023 г., година на изключително висока смъртност по пътищата, МВР е усвоило едва 14,8% от постъпилите средства. Останалите 85% (близо 90 милиона лева) са останали блокирани. Това е управленски абсурд. В частния сектор подобно ниво на изпълнение на инвестиционна програма би довело до незабавна смяна на ръководството. В публичния сектор, това се оправдава с бюрократични процедури и липса на проектна готовност.
Ръстът на разходите през 2024 г. (до 72 млн. лв.) и 2025 г. (до 89 млн. лв.) изглежда позитивен на пръв поглед, но структурният анализ на тези показва, че те са насочени предимно към ведомствени нужди, а не към обществена полза. Дори при увеличените разходи, фондът продължава да генерира излишък, който се трупа върху огромния преходен остатък. Най-шокиращият индикатор за неефективност е размерът на акумулирания преходен остатък.
01.01.2023: 333 448 904 лв.
01.01.2024: 423 022 140 лв.
01.01.2025: 467 952 911 лв.
23.12.2025: 482 129 307 лв.
Към края на 2025 г. ФБД разполага с близо половин милиард лева свободен ресурс. Фактът, че тези средства стоят неизползвани, докато загиналите са над 500 годишно, е пряко доказателство за тезата на ИПБ за „нулев ефект“. Държавата е иззела този ресурс от гражданите под претекст за безопасност, но не го е върнала под формата на услуга. В отговора си МВР предоставя подробно юридическо обяснение защо по сметките на фонда „не са налични средства“ към момента на запитването. Това обяснение разкрива фундаменталния структурен проблем на управлението на публичните финанси в България.
Механизмът е следният:
Гражданинът плаща глоба (например 100 лв. за превишена скорост).
Парите постъпват в транзитна сметка на МВР.
В края на деня (или периода) БНБ автоматично „занулява“ тази сметка и прехвърля парите в централния бюджетен резерв (Единната сметка), управляван от Министерството на финансите (МФ).
Счетоводно, МВР отчита тези пари като „приход на фонда“, но физически парите вече са смесени с приходите от ДДС, акцизи и други данъци.
Бюджетният буфер и липсата на автономност превръща ФБД във виртуална структура. Сблъскват два интереса:
Интересът на МВР/Обществото: Да се харчат пари за безопасност.
Интересът на МФ: Да се поддържа бюджетен излишък (или да се намали дефицитът) на касова основа.
Тъй като преходният остатък от 482 млн. лв. вече е част от фискалния резерв, всяко негово харчене увеличава касовия дефицит за текущата година. Затова МФ има силен стимул да ограничава разходите на фонда, използвайки го като буфер. Така парите за „живот“ се използват за макроикономическа стабилизация. Това обяснява защо при наличен ресурс от стотици милиони, се отпускат трохи за реални дейности. Това потвърждава опасенията на ИПБ, че фондът се използва за „попълване на бюджета“.
Стартиралият одит в началото на 2025 година на Сметната палата е критичен момент за бъдещето на фонда. Одитът е предизвикан от Становища на ИПБ за „застрашителните размери на войната по пътищата“ и „липсата на прозрачност“.
Базирайки се на публичните данни, може да се прогнозира, че одитът ще констатира:
Ниска ефективност на разходите: Огромните инвестиции в техника не са довели до кореспондиращ спад в ПТП.
Забавено усвояване: Натрупването на преходен остатък е доказателство за лошо планиране и управленска немощ.
Липса на целеполагане: Разходите се правят „на парче“, без дългосрочна стратегия за приоритетно елиминиране на черни точки.
Използване на средства не по предназначение: Потвърждение на опасенията за използване на автомобили за цели извън пътната безопасност.
Сметната палата вероятно ще отправи препоръки за промяна в нормативната уредба, които да гарантират по-висока степен на насоченост на средствата към инфраструктурни мерки, което съвпада с исканията на ИПБ.
Въз основа на извършения анализ на предоставените от МВР данни и в контекста на дългогодишната експертиза на ИПБ, се налагат следните категорични изводи и препоръки:
7.1. Изводи
Фискален цинизъм: Държавата е натрупала 482 млн. лв. от глоби на водачи, които използва като скрит бюджетен буфер, докато инфраструктурата се руши и взима жертви.
Сбъркани приоритети: Съотношението на разходите 20:1 в полза на техниката пред инфраструктурата показва, че МВР приоритизира собствения си комфорт и контролни функции пред реалната безопасност на гражданите.
Институционален капан: Механизмът на чл. 154 от ЗПФ ефективно блокира средствата и лишава фонда от оперативна самостоятелност, превръщайки го в куха структура.
Провал на репресията: Увеличаващите се приходи от глоби при непроменен брой жертви доказват, че стратегията „повече глоби“ е изчерпана и неефективна без промяна в средата.
Препоръки за действие
Институтът за пътна безопасност настоява за незабавни и радикални мерки:
Деблокиране на 482 млн. лв.: Спешно приемане на Постановление на Министерския съвет за целева инвестиционна програма „Безопасна инфраструктура“, финансирана от преходния остатък на фонда. Средствата да бъдат трансферирани към АПИ и общините за конкретни обекти (черни точки).
Законова квота за инфраструктура: Промяна в ЗДвП и Наредбата за управление на фонда, която да императивно задължи минимум 50% от годишните приходи на фонда да се инвестират в пасивна пътна безопасност (инфраструктура), а не в техника и заплати.
Прозрачност на „Единната сметка“: Създаване на публичен регистър в реално време, който да показва натрупването на средства и тяхното разходване, за да се прекрати практиката на бюджетна мъгла.
Мораториум върху покупката на автомобили: Спиране на поръчките за нови автомобили със средства от фонда до извършване на пълен функционален анализ на съществуващия автопарк и неговата ефективност.
Граждански контрол: Включване на представители на неправителствения сектор (вкл. ИПБ) в Управителния съвет на фонда с право на съвещателен глас и достъп до документация.
Време е гласът на експертите и на гражданското общество да бъде чут. Продължаването на досегашната политика не е просто административна грешка – то се измерва в загубени човешки животи. Отговорът на МВР потвърждава диагнозата; сега е ред на обществото да наложи лечението.
Докладът е изготвен от експертния екип на Института за пътна безопасност на базата на официална информация към януари 2026 г.
Fakti.bg