България се очертава като един от най-големите центрове за изграждане на системи за съхранение на енергия в Европа. В страната ни има повече изградени батерии, отколкото в повечето други европейски държави. Тази тенденция се затвърждава и би било добре, ако България развие и допълнителни дейности като финансиране, рециклиране, асамблиране, свързани с прехода. Това мнение изрази Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Страната ни зае много добро положение в международен план в разработването и изграждането на соларни паркове. Това е нова тенденция тук, но българските компании вече бяха заели световни позиции в изграждането на такива паркове, подчерта Попов и допълни, че съществуват много възможности, но те трябва да бъдат насърчени политически, а не да бъдат спирани.
Според него въглищните региони в България, и по-специално „Марица-изток“, имат уникален инвестиционне потенциал в размер на 20 млрд.-30 млрд. евро, но той не е свързан с усилия за запазване на въглищата и с копаене за редки метали, а с огромната площ на парка и факта, че там се намира най-силната електропреносна мрежа, която позволява да се изграждат нови съвременни електроенергийни мощности – гигаватове соларна, а може би и вятърна енергия.
„Там може да се изграждат системи за съхранение на енергия, регионът може да се превърне и в център за всички нови индустрии в голям мащаб.“
Но гостът посочи, че за съжаление това не се случва поради фиксацията в запазването на въглищните централи, което той определи като много вредно от гледна точка на индустриалното развитие на региона и на България.
Попов не очаква да види политическа воля за трансформация на енергетиката на предстоящите предсрочни парламентарни избори, но отбеляза, че тя има все по-малко значение, тъй като икономиката на прехода става все по-ясна и силна.
„Надявам се на политическо равнище да се създаде стратегия за подкрепа на вятърната енергия – най-добрите места са земеделските земи, тъй като те имат най-ниско биоразнообразие. Вятърната енергия балансира частично соларната, която се развива експоненциално“, посочи събеседникът.
Нужна е и политическа воля за развитието на системи за съхранение на енергия, на електропреносната мрежа и на енергийната ефективност чрез въвеждане на финансови инструменти за подкрепа, а също и не бива да се пречи на инициативи като рециклиране на батерии и соларни панели, отбеляза Попов и добави, че ако всичко това се случи на политическо ниво, преходът в България ще се движи много добре икономически в полза на всички.
Електрификацията на транспорта набира сили и към момента отнема около 2 млн. барела на ден петролна консумация, което е два пъти повече от производството на Венецуела, например, отбеляза Попов. Освен силното навлизане на електромобилите, се наблюдава тенденция и за електрификация на градския транспорт, вече започва и електрификация на тежкия транспорт, която доскоро се смяташе за невъзможна.
„Може би електрификацията на транспорта в момента отнема 10-15 долара на барел от цената на петрола. Тенденцията се ускорява и през следващите две-три години тя ще влияе още по-силно върху петролните пазари.“
На най-големия автомобилен пазар в света – Китай, 50% от новите коли са електрически, а тенденцията се разраства в цяла Азия, при това не само в богатите страни. Гостът даде пример с Непал, подчертано бедна страна, където 80% от новите коли са електрически.
Китай е водещата страна в света в прехода към по-чиста енергия, включително по отношение на производството и инсталациите, отбеляза Попов. Той цитира неотдавнашни данни, които показаха, че електропроизводството от въглища в Китай и Индия за първи път от 52 години е намаляло съответно с 1,6% и 3%, въпреки че икономиките и на двете страни се развиват сравнително добре. „Спадът при въглищата не е резултат от структурна промяна, тъй като индустриите се развиват, а е изцяло свързан с т. нар. зелен преход“, отбеляза той.
Основният начин Старият контитент на постигне степен на енергийна независимост е чрез включване в ключови точки от веригите на производство, доставки и създаване на стойност. Освен това Европа трябва да развива технологиите, необходими в последните стадии от производството на продукт, счита гостът.
„Много интересен е случаят с последното постижение на Илон Мъск, който си остава гениален предприемач. В рамките на 19 месеца той успя да изгради завод за рафиниране на литий – от руда до състояние, готово за батерии, с по-оптимизиран процес и производство, което може да обслужи около 500 хил. автомобила“, каза Попов.
Само 10-12% от лития се добива в Китай, най-големият износител е Австралия, но Пекин владее процесът на обработка на литий и довеждането му до състояние за крайно производство, изтъкна той. Според него Европа трябва да следва същата линия вместо да се пита откъде да вземе полезните изкопаеми.
„Важен е и въпросът за рециклирането. Трябва да развием цялата технология на рециклиране, тъй като това означава ценните суровини да остават тук. България има амбиции в това отношение и ако правителството подпомогне вместо да спира тези процеси, страната ни може да заеме ключова позиция на европейско равнище, така както Унгария заема ключова позиция в производството на батерии.“
Европа трябва да развива технологиите за рафиниране и производство, така че да се създаде взаимозависимост с Китай, която води до реална независимост при вземане на решения, счита Попов.
Ще се отрази ли и кога увеличаване на добива на петрол от Венецуела на световния пазар? Ресурсите ли са основната причина за стремежа на Тръмп към Гренландия? Защо Германия се отказа предсрочно от ядрената енергия?
Източник: dnes.bg