Илияна Йотова встъпи в длъжност президент на България – най-премереният и най-подготвен политик за този пост.
Историята й отреди да стане първата жена-президент на България.
Когато преди месец каза:“Да, България е готова за жена-президент“ едва ли е очаквала, че това ще стане толкова бързо.
Всичко в нейната кариера е шеметно.
Никой от днешните играчи на обществената сцена не е извървял пътя на Илияна Йотова – от най-ниското стъпало до върха. При това – без гафове, без скандали и с непрекъснато надграждане – на опит, на имидж, на контакти, на комуникация, дори на женски такт и чар. Буйната червена коса е нейна запазена марка, никога не изневери и на консервативно-елегантния стил на обличане.
Илияна Йотова е перфектният съвременен политик. Късметът се падна на БСП да я отгледа и тя никога не предаде партията си.
Политическата ѝ кариера започва през 1997 г., когато оглави червения пресцентър във времето на тъмно-синьото управление. Вероятно най-голямото изпитание за нея са били събитията от зимата на 1997 година – сваляне на правителството на Виденов, протестите, щурма на Народното събрание, сриването на лявата идея. Йотова трябваше в движение да се пренастройва от журналист-репортер, който отразява политиката, в човек, който прави политиката и я поднася на медиите.
Малцина днес си спомнят колко трудно беше това – да си червен във времето на синия Костов. Да отстояваш позиции, когато площадът крещи: Кой не скача, е червен! Да работиш в партийна централа, която няма пари да си плати парното и телефоните, а самата партия е завряна в ъгъла на общественото доверие под угрозата да бъде забранена. И въпреки това, да накараш медиите да идват. Йотова го постигна. Имаше едно скрито оръжие – винаги подчертаваше на колегите, че е една от тях, и така бавно, но устойчиво градеше доверие.
Тогава мнозина се отдръпнаха от БСП – не само че не беше престижно да си социалист, беше унизително – сочат те с пръст, по улицата ти подвикват, губиш работа, приятели… Илияна издържа.
На нея се падна „честта“ да обяви на пресконференцията през април 1997-а година съкрушителната загуба с 23% на БСП. От едната ѝ страна беше Първанов, от другата Николай Добрев.
Години по-късно пак тя обяви победата на БСП през 2005-та, когато до нея стоеше Сергей Станишев.
През 2000 г. стана член на Висшия съвет на БСП.
През 2005 г. беше избрана за депутат, а от 2007 г. до края на 2016 беше член на Европейския парламент.
После влезе като втората стопанка на „Дондуков“ 2.
През лятото на 2016 година дойде предложението от БСП и лично от тогавашния председател Корнелия Нинова именно Илияна Йотова да бъде издигната за вицепрезидент. Взимането на решение беше трудно, защото беше рисков ход – напуска сигурното място на утвърден евродепутат и издигане по върховете на европейските структури и влиза в изпитанието да се включи в капания, за която тогава никой не предвещаваше успех.
Илияна направи правилният избор. БСП заложи на нейната борбеност, постоянство и упоритост, на нейната отдаденост на лявата идея, на принципните ѝ позиции и на натрупания опит в медиите и политиката.
През цялото това време Илияна Йотова градеше собствен стил на поведение – на присъствие в политиката, на изказ, на целеустремен човек с широка визия за реалностите и човешките взаимоотношения.
Илияна знае как да използва натрупания в годините „политически багаж“, стрателно е отгледала в себе си необходимата рефлексия спрямо политическите процеси, умее да ги разнищва в дълбочина, да взима решения и да действа. Не допусна гаф, нито у нас, нито в чужбина.
Може би тъкмо най-тежките години за БСП са изградили в нея онзи борбен характер на „мъжко“ момче, което не се плаши, а открито посреща битките, ударите, предателствата.
Затова, когато през 2016 година застана до Румен Радев като част от президентската двойка на БСП, Илияна вече светеше със собствен ореол. Никой никога не попита коя е тя. Точно обратното – Илияна Йотова се яви като застъпникът на непознатия Радев пред левия избирател. Тя изигра блестящо тази роля, каквото и да ѝ е коствало.
Йотова помогна много на Радев, докато той се утвърди като президент – не знам дали го отчита това. За дълъг перод от време в тази двойка държавници Йотова беше политикът.
Постът ѝ на вицепрезидент е сателитен и тя, като обигран политик, никога не излезе от очертанията му.
Но още от първи миг на „Дондуков“ 2 червената фурия елегантно подсказа, че няма да играе поддържаща роля. Ще спазва правилата на съвмеството „политическо“ съжителство, но няма да допусне да бъде обезличена. И го постигна. Тя си отвоюва правото да коментира законодателната власт, да отправя критични бележки към изпълнителната власт, да има собствено мнение по различни въпроси.
И може би точно затова Йотова запази уважението към себе си в целия политически спектър. Не всички да споделят позициите й, но всички имат респект към нея, защото тя може да говори с всички. Не се изолира, не се затваря. Медиите също са благосклонни към нея. Рядко ще се намери критичен коментар или статия. А и тя не дава поводи за това.
Забелязала съм, където и да отиде, пред когото и да говори – Илияна Йотова винаги е изключително подготвена. Вероятно това ѝ е останало от журналистика. Никога не чете изказванията си. Може да говори дълго по теми, изискващи експертиза, при това в дълбочина.
Никога не напада, не сочи с пръст, като френски възпитаник излъчва обраност и деликатност, и въпреки това успява да бръкне в раните на обществото, засягайки чувствителни теми като липсата на реформи, прекомерното използване на език на омразата, бедността и неравенствата.
Илияна Йотова има позиции, от които не отстъпва, но винаги търси баланса и задължително отстоява българския национален интерес – за войната и мира, за българите в чужбина, за мястото ни Еврпейския съюз, за Шенген и Еворозоната, за партийната система и за Конституцията.
И изпълни със съдържание поста, който заема, без да го съпътства с обичаите за публичните личности скандали.
Като човек Илияна Йотова е здраво стъпила на земята. За разлика от мнозина, атрибутите на властта не я промениха, което издава вътрешна устойчивост на характера. През цялото това шеметно време Илияна успя да запази семейството си, да се радва на деца и внуци, да съхрани приятели и да води и нормален живот.
Не може да се отрече – Илияна Йотова е едно от лицата на съвременната българска политика, които пишат най-новата ни история, доказвайки се в силна конкуренция.
Сега Йотова започва да пише своята страница от историята на президентската институция на България. Годината, която се открива пред нея, ще й отвори и пътя към предстоящия нов пълен президентски мандат.
Epicenter.bg