- Село Душка може да е обезлюдено, но земята му е наситена с история, памет и духовност
Исмет ИСМАИЛ
В обезлюденото чернооченско село Душка, приобщено към село Ночево, където последният молебен е звучал преди повече от половин век, тишината беше нарушена.
Хъсът на родопчанина – човекът от планината на камъка, човекът-камък от планината – отново изпълни местността „Гедик“ с гласове, молитва и с онзи особен родопски трепет, който се ражда само там, където земята пази памет.
Потомци и жители се върнаха на това свято място, за да възродят молебена за дъжд, берекет и благоденствие – ритуал, който някога е бил сърцето на селото, казва кметският наместник на Ночево Фаик Идриз.
И макар Душка днес да е безлюдна, тя е обградена от едни от най-богатите култови райони не само в Чернооченско: древни тракийски ниши, скални гробници, шарапани, пещери и природни феномени, които векове наред са били сцена на ритуали, молитви и човешки надежди.
Недалеч от селото се издига скалната гробница „Гузгун кая“ – едно от най-значимите тракийски светилища в района. В околните скали личат десетки култови ниши, а в доловете – антични шарапани, свидетелства за древни обреди и за живот, който е кипял тук много преди селото да се появи на картата.
Село Душка може да е обезлюдено, но земята му е наситена с история, памет и духовност. Затова днешната молитва беше най-вече завръщане към корена. Хората се срещнаха, погледнаха се, поздравиха се.
В свят, в който вървим един до друг, но рядко се виждаме, подобни събирания ни връщат към човещината. Напомнят ни, че добруването започва от малките жестове – споделената трапеза, протегнатата ръка, искреното „Как си?“.
Молебенът в „Гедик“ събра поколения, които отдавна са се разпръснали по света, но носят Душка в сърцето си. В този ден селото оживя с шум, но и с тиха, дълбока сила. Силата на паметта, на общността и на човешката близост.
В свят, който се променя непрекъснато, най-важната промяна е в нас самите да заменим „Не го познавам“ с „Той ми е близък“. Само така няма да бъдем самотни хора в забързаното време, а общност, която помни, пази и продължава.
