Бракониерството и поставянето на отровни примамки са сред заплахите за египетския лешояд, заяви Мариела Карапавлова от асоциация „Наука за природата“. Тя е координатор на проектите по „Разработване на планове за действие за опазване на видове животни и растения за периода 2019-2028 г.“, изпълнявани по Оперативна програма „Околна среда“.
На пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София Карапавлова обясни, че експертите се опитват да осведомят местните общности и най-вече ловците, че техните действия могат да навредят на египетския лешояд. В опит този вид граблива птица да бъде опазена, а популацията увеличена, са водени разговори и със служители на МВР, както и с други заинтересовани страни.
Египетският лешояд е определян за „санитаря“ на природата. Той предотвратява натрупването на токсини и премахва потенциалните резервоари на болести, отбелязват от асоциация „Наука за природата“ на специализирания сайт за изпълнението на проектите.
Организацията работи и по още осем проекта за опазване на застрашени животински и растителни видове.
Мариела Карапавлова. Снимка: БТА
Балканската дива коза е един от тези видове. Чрез пашата си видът регулира разпространението на клековите съобщества, като по този начин поддържа високопланинските ливадни екосистеми, посочват от асоциацията.
Опазването на популацията на поточния рак и неговите местообитания гарантира съхранението на екосистемата. Поточният рак се храни с дребни безгръбначни, растителност, органични остатъци, така подпомага процеса на оползотворяването на попадналата във водната среда органика и самопречистването на реката.
Пеперудата Бяло-V е друг вид, за който от асоциацията разработват дейности по опазването ѝ. Тя е дневно активна, известна е и като мигрант, но на места формира и временни колонии.
Catopta thrips е друга пеперуда, чийто жизнен цикъл е обвързан с екосистеми, разположени на ниска надморска височина при топъл климат. Мониторингът и опазването на вида служи за индикатор за състоянието на цялата екосистема, която той обитава, уточняват от асоциацията.
Тигровата пеперуда е сезонно миграционен вид, активна от юни до септември, като в България мигрира до високите части на планините. Планът за нейното опазване вече е одобрен от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Одобрен е и планът за растенията калописиев и месесточервен дланокоренници. Основна заплаха за калописиевия дланокоренник е промяната на неговите местообитания, което води до ограничаване на разпространението на вида.
Месесточервеният дланoкоренник се среща по влажни до мочурливи ливади. Предизвикателство за вида е промяната в режима на земеползване и хидрологичния режим на находищата.
Растението венерино пантофче е друг вид, за който от асоциацията работят за запазване и увеличение на популацията. Опазването на растението и неговите местообитания ще гарантира разнообразието от екосистемни услуги за човека, отбелязват от организацията.
Друго растение е татарското диво зеле. Заплахите основно са свързани с интензивна селскостопанска дейност и разораване на степните местообитания; интензивна паша.
Мариела Карапавлова обясни, че се очаква от МОСВ одобрение на плановете по опазване.
Източник: БТА