Иво Георгиев
Като тръгнете от каменния мост край село Дядовци, пътеката дълго време се вие все край река Арда. Арда сега е кротка, за разлика от точно преди една година, когато беше побесняла и отнесе дори високия въжен мост при Китница.
Пътеката е дива, дива колкото си искате, но пък е добре маркирана. Тя води до смолянското село Гълъбово. Но ние работа в Гълъбово нямаме, а сме се запътили към „Чуката на Гидика“. „Чуката на Гидика“ е прекрасно име и е и скално тракийско светилище, известно сравнително отскоро на науката – отпреди петнайсетина – двайсет години.
То е в изключително красива местност, където Арда прави чудни танцови извивки (в туристическия бранш много обичат думата „меандри“, макар че същият туристически бранш едва ли знае, че Меандър е речен бог от гръцката митология и е свързан с името на река Мендерес в днешна Турция).
„Гидик“ има две значения, но второто значение е тесен проход, цепнатина. Наистина мястото, където е светилището прилича и на издължен нос в реката и явно оттук някъде се е преминавала реката. Отсреща се вижда един почти кръгъл горист полуостров, а от другата му страна, по картата дават, че има въжен мост. Мистично място. Е, ние чак до моста не стигнахме, както и до отсрещната крепост, която се загатваше в непристъпната далечина – оставихме някои неща за друг път.
Прекрасна разходка по прекрасна пътека, с прекрасни гледки.
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
