Нов живот
На 26 декември 1997 година умира писателката Петя Караколева, в чиято чест е наречен Националният конкурс за детска литература, организиран от община Кърджали и Съюза на българските писатели. Тя е родена на 28 май 1944 г. в Хасково.
Точно по Коледа, преди 25 години, Бог прибра Петя, но тя остана да живее между нас със словото си, с добротата си, с обичта си, с неподражаемия си фантазен свят, който остави след себе си…
„Писането не е наказание, то е божия благословия, подарък, пиршество на мисълта, бал на асоциациите… В писането е светът – малкият и големият, вътрешният и външният, истинският и измисленият… От писането човек пораства, сетивата му стават разстояния и години, деянията му стават маршрути на успеха или неуспеха, чувствата му се приравняват към едно същество с милиарди тела и чувства – човечеството…”
(Петя Караколева, „Седем живи Марии”)
Никола Радев: „Петя си отиде рано, но остана да живее в паметта на поколенията с книгите си. Те са национално богатство. В тях е закодирана особена духовна енергия, която излъчва житейска мъдрост и ясни прозрения за света; милост към човека, изутробна вяра, че именно човекът със своето стремление към добро прави светът непреходен. Нейната дарба да бъде автентична и мащабна в обобщенията носи девича чистота и в нея отпява баладата на живота.
Тези книги остават на живите. Убеден съм, че те ще имат по-щастлива съдба от своята авторка, която тепърва ще заема своето място в българската литература… Петя Караколева заслужава нашата памет.”
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
