Нов живот
По традиция празникът се пада винаги в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост. На този празник обикновено се организират надбягвания с коне – кушии.
Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите светията се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят жито, то да им бъде храната.
На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.
Народното поверие гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
На този ден празнуват и младите невести. Според обичая до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се и обреди за здраве и плодовитост на младоженките.
Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. След това хвърлят водата на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.
После идва ред на любимото на всички българи конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Днес празнуват всички, които носят имената Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божана, Дарина.
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
