Д-р Димитър Черкезов е завършил Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. Провежда първия цикъл на медицинското си образование в Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия. Завършва с отличие медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и придобива втора специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.
Професионалните му интереси са насочени към клиничната дерматология, естетичната дерматология и венерологията. Притежава множество допълнителни квалификации и е преминал различни практически обучения в сферата на клиничната и естетична дерматология в България, Белгия, Франция, Италия, САЩ, Чехия, Грузия и Германия.
Редовно участва и презентира в български и международни семинари и конгреси. Автор и съавтор на над 40 научни публикации в сферата на дерматовенерологията, общественото здраве и здравния мениджмънт. Член е на Български лекарски съюз, Българско дерматологично дружество (БДД), Европейската Академия по дерматология и венерология (EADV), Межународният Съюз срещу Сексуално Предавани Болести (IUSTI).
Д-р Димитър Черкезов е началник на Отделение по кожни и венерически болести в МБАЛ „Света София“. Баща му, проф.д-р Тодор Черкезов, е директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали.
– Д-р Черкезов, кога решихте да станете дерматолог? Само семейната среда ли Ви помогна за този избор?
– Винаги съм харесвал тази специалност. Може би самият факт, че реших да стана лекар, донякъде предначертаваше съдбата ми в професионално направление. Тук искам да подчертая две неща, а именно, че никога никой в семейството ми, не ме е „заставял“ да бъда лекар, нито пък дерматолог. Реших да стана лекар приблизително 2 години преди да завърша средното си образование, а реших да стана дерматолог някъде в 4-ти курс, вече бях към края на следването си в Медицинския факултет на Софийския университет. Ако трябва да съм честен, въпреки че баща ми е лекар-дерматовенеролог с дългогодишен стаж, той не настояваше, да вървя точно по неговите стъпки и да взема неговата специалност. Той по-скоро ме съветваше да се ориентирам към кардиология или образна диагностика. В крайна сметка проведохме разговор, в който аз ясно заявих своето предпочитание. Освен това, разговарях и с един от преподавателите си по онова време– големият образен диагностик доц.д-р Захари Тончев, който ми каза, че „да продължиш специалността на родителя си в медицината, е като да продължиш рода си“. Тези думи силно ме докоснаха и ме накараха да взема това решение.
– Кои са учителите Ви в специалността?
– Най-големият ми учител е моят баща проф.Тодор Черкезов, на него дължа основите на дерматовенероголията. Другият голям мой учител, който ме запали по време на студентските ми години по тази специалност беше доц.Кирил Праматаров – изключителен интелект, изключителен лекар и преподавател, който, за съжаление вече не е сред нас. Всички мои учители по време на моята специализация – големият проф. Николай Цанков, мой основен ментор и научен ръководител, доц. Развигор Дърленски, доц. Иван Богданов, проф. Здравка Демерджиева – са хората, от които съм научил всичко, което знам в тази професия. Благодарeн съм на всеки един от тях.
– Имате ли обяснение защо много рядко хората, които имат дерматологичен проблем, го свързват с общото си здраве и се фокусират единствено върху „видимото“, без да допускат, че има по-дълбока причина за заболяването им?
– Тук е много важно да отбележим, че на кожата не трябва да се гледа като на една обикновена фасада на нашия организъм. Кожата е най-големият орган в нашето тяло – два квадратни метра. Затова трябва да се отнасяме сериозно към нейните проблеми и да обръщаме внимание навреме. Все повече се проучват различни кожни заболявания като системни заболявания, а не само изолирани състояния на кожата. Един прекрасен пример е псориазисът. Това социалнозначимо заболяване, разпространено и в нашата страна беше описано като системно, а редица статии и книги бяха представени от проф.Николай Цанков и неговия колектив в страната и особено в чужбина, където получиха широк позитивен отзвук от дерматологичната общност. Освен това, бележитите български професори и изследователи – Никола Ботев Златков и Владимир Андреев преди години издават книгата „Кожни прояви при вътрешни болести“, която описва много заболявания от други специалности, имащи кожна изява, както и много кожни симптоми, които са част от симптомокомплексите на някои вътрешни заболявания.
– В тази връзка често ли се случва пациентите да се изненадват, когато назначавате изследвания или търсите консултация с друг специалист?
– Не бих казал, че се изненадват, защото повечето пациенти се доверяват на своя лекар и съдействат, активно търсейки причините за своето заболяване, както и опциите за лечение. Дерматовенерологията има тясна връзка с широк спектър от специалисти и е необходимо лекарите от нашата специалност да следват този мултидисциплинарен подход, за да попълнят всяко парче от пъзела на кожните заболявания.
– И другият аспект – търсят ли Ви често колеги от други специалности за консултация?
– Дерматовенерологията е много интересна специалност, защото разчита изключително на клиничния преглед. Ние можем да поставим диагноза само при огледа на пациента, или с единствен инструмент – лупа или дерматоскоп. Това често не бива осъзнато от пациенти и колеги от други специалности. Често у тях се появяват съмнения дали това наистина е правилната диагноза с един поглед. Но тук важи до голяма степен и великата максима на Гьоте – „Човек вижда толкова, колкото знае“ . Колегите от другите специалности често ни търсят, за да потвърдят или отхвърлят дадено свое съмнение.
– Кои дерматози зачестяват в последно време и на какво се дължи това?
– Дерматозите винаги са разнообразни в ежедневната практика, като за по-честите има определена сезонност. Например, в настоящия зимен сезон се наблюдават повече проявите на кожна сухота и всички, свързани с нея дерматози – екземи по ръце и тяло, студови уртикарии, обостряния в атопичния и себорейния дерматит и др. Разбира се, алергичните контактни дерматити предстоят с настъпването на пролетно-летния сезон, както и всички дерматози, пряко свързани с UV-лъчението.
– Кои нерешени проблеми в дерматологията ще получат своето научно обяснение в обозримо бъдеще благодарение на напредъка на науката и технологиите?
– С напредъка на науката вярвам, че много от кожните заболявания ще бъдат „разкрити“ – техните етиологични, патогенетични фактори, а с напредъка на технологиите – вариантите за тяхното лечение. Едно от най-обсъжданите заболявания в тази връзка е псориазисът. Разработват се все по-детайлни проучвания, както и диагностично-терапевтични възможности с нови и нови молекули, които да се надяваме в бъдеще, че ще достигнат такъв връх, че тази болест да може да се лекува напълно. Разбира се, очакваме сериозен напредък и в някои от другите автоимунни кожни дерматози като лупус еритематодес, склеродермия, витилиго и други.
– Какви са стремежите Ви за професионално развитие?
– За мен е важно да актуализирам своите познания постоянно. Затова се стремя да посещавам научни форуми и конгреси в страната и чужбина, защото ако един лекар не следи изкъсо новостите в своята специалност, то той в един момент може да се окаже безпомощен пред пациентите си, когато има сложни за решаване проблеми. Освен това, смятам, че науката в медицината е нещото, което може да даде отговорите на много въпроси и се стремя да участвам активно в нея, представяйки клинични случаи и проучвания на научни форуми, както и публикувайки научни статии в списания в страната и чужбина.
Подготвям своята научна докторска дисертация с амбицията, че съвсем скоро тя може да бъде реализирана, а с нея и една от другите ми цели в дългосрочен план – преподавателската работа.
Според мен един лекар, от която и да е специалност, трябва да има дързостта и смелостта да владее всички аспекти от нея. Конкретно в дерматовенерологията – можем да отличим клиничната, хирургичната и естетична компонента.
В днешно време много завършващи специализанти, за съжаление предпочитат да пропуснат първите две. За мен е важно да бъда компетентен във всички аспекти, свързани със специалността ми и в дългосрочен план съм си поставил за цел усъвършенстване във всяка една от тези, да ги наречем – „течения“ в дерматолгоията.
– Кой са любимите Ви занимания за свободното време?
– Любимите ми занимания са свързани на първо място с моето семейство – това е най-важното в моя живот. Винаги се стремя да бъда край тях и да прекарваме забавно време заедно. Голям фен съм на футбола и следя отблизо всичко, случващо се във футболния свят, за съжаление поради ангажираност, вече имам време само за любимите си отбори, а не толкова за повечето интересни футболни мачове. Въпреки това успях да изгледам голяма част от мачовете на последното световно първенство!
Обичам много и българската литература – нашата класика – любимите ми писатели са Алеко Константинов, Елин Пелин, Иван Вазов. Почти всичките им произведения са актуални и в днешни дни, което е показателно за гениалността на тези бележити наши творци. От чуждестранните бих отличил Гьоте, Мигел де Сервантес, Дж.Р.Толкин.
Коя е любимата ми книга? Труден въпрос – от българските – „До Чикаго и назад“, а от чужестранните – „Дон Кихот“.
Фен съм на музиката и също следя почти всичко, което се случва в света на музиката, слушам всякакви видове музика и не мога да отлича конкретни произведения, защото са много. За съжаление, в последните години музиката се превърна повече в шоубизнес, отколкото изкуство, което е крайно разочароващо.
Обичам да пътувам, особено с кола, и да посещавам различни забележителности в страната и чужбина.
– Коя е любимата Ви максима, философията, която Ви е най-близка?
– Любимата ми максима е на Гьоте „Es ist nicht genug zu wissen, man muss auch anwenden, es ist nicht genug zu wollen – man muss auch tun”. В превод – „Не е достатъчно да знаеш, трябва и да го прилагаш, не е достатъчно да можеш – трябва и да действаш“. Когато прекрачих прага на класната стая в Езиковата гимназия в Кърджали за първи път, първото нещо, което ми направи впечатление беше тази сентенция, изписана редом до лика на автора си над учебната дъска. Учителката ми я преведе и тези думи ме впечатлиха дълбоко. Двадесет години по-късно се стремя да следвам тази максима в живота и работата си. Това, което е най-близко до мен като философия е, че за да получиш – трябва да дадеш всичко от себе си. Трябва да се раздадеш докрай за всяка една кауза, която си заслужава, и не на последно място – да правиш добро, за да бъдеш уважаван.
– Връщате ли се често да преглеждате в родния си град, както беше при прегледите по програмата на Столичната лекарска колегия на БЛС?
– В последните няколко месеца, поради липса на време, нямам възможност да се връщам толкова често, колкото би ми се искало, но за мен винаги е удоволствие да видя другата част от моето семейство, както и да преглеждам пациенти. Искам да дам най-висока оценка на прекрасна инициатива на Столичната лекарска колегия на БЛС, в която взех участие, заедно с лекари от други лечебни заведения -да прегледаме децата на Кърджали и областта и да обърнем внимание на тяхното здраве и проблеми. Затова поздравявам д-р Асен Меджидиев и д-р Катя Захариева, които тогава, в качеството си на ръководство на СЛК, бяха основните организатори на тази инициатива. Смятам, че трябва по-често да се организират подобни прояви в цялата страна, които биха спомогнали за подобряването на детското здравеопазване в България.
– Кои са любимите Ви места за разходка в Кърджали и околностите?
– Освен в самия град, в който обичам да прекарвам повечето от времето си, една от любимите, дори може би най-любима дестинация в околностите, е язовир Кърджали. Това е магнетично място, с уникални природни дадености, което всеки българин трябва да посети. Разбира се, в нашия край има и много други запомнящи се места – древният Перперикон, Каменните гъби, Каменната сватба, Дяволският мост и още много други. Източните Родопи са едно прекрасно място, което се отличава с прекрасна природа и добри, гостоприемни хора, които живеят в мир и разбирателство. Обичам да се връщам там и да бъда сред тях.
Източник: zdrave.net