Нина САНДЕВА
Какво ме провокира за този пост? Какво ли? Публикувам снимки от любимия ми парк „Горубсо“ Много го обичам, защото е сътворен с много любов, знание, мисъл, красота. И в него има много спокойствие, тишина, място за разходка, спорт и размисъл…! Красив, много красив и запуснат, срамно запуснат! Чак да ти се доплаче…! Тъжните алеи говорят сами!
Всяка сутрин ходя в парка, опитвам се да не обръщам внимание на алеите, наслаждавам се дърветата, листата, цветята…! Но днес станах свидетел на това, как запуснатите алеи могат да предизвикат инцидент. Конкретно – разхожда се човек на средна възраст с двигателни проблеми, спъва се и аха да падне…!
В парка наред с децата, младежите, спортуващите, се разхождат и възрастни хора, с двигателни проблеми, има и с колички, с бастуни и проходилки. И алеите с дупки, неравности са непреодолима препятствие за част от тях. Да не говорим пък за малките дечица и майките с колички.
Приема ли обществото сериозно проблемите на хората с увреждания? Силно се съмявам…! Има приети един куп закони, наредби, правилници, говорим за интеграция, за достъпна среда, но за техните проблемите чуваме само когато е удобно на държавата и политиците! Обикновено в предизборни периоди, или на някоя пресконференция, или когато е денят на хората с увреждания /Чудя се защо ден…, ама / През останалото време те са невидими за обществото. Има и социални проекти, но аз визирам простички неща…! Колко е нужно, за да се реновират алеите, за да се превърне това прекрасно място в достъпна среда за тях?
За сега не отварям темата с бездомните кучета и боклуците!
Източник: Фейсбук
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
