Висшият съдебен съвет (ВСС) изрази резерви по някои от предложените промени в Конституцията. На извънредно заседание на кадровия орган присъства и министърът на правосъдието Атанас Славов.
Висшият съдебен съвет (ВСС) не приема по-голяма част от предложените промени в Конституцията. Това каза пред журналисти представляващият кадровия орган Боян Магдалинчев. Кадровиците гласуваха становище, с което отхвърлиха част от предложените промени.
Според него предложенията няма как да бъдат гласувани от обикновено Народно събрание. Има и някои дискриминационни разпоредби. Те са свързани със забраната за избор по отношение на членове на ВСС.
Освен това текстовете, свързани с намаляване на мандати, отново няма как да бъдат гласувани от обикновено Народно събрание, посочи Магдалинчев.
Той изтъкна, че мотивите към предложените промени в някои части не са достатъчно пунктуални.
Членът на ВСС Цветинка Пашкунова каза, че общото становище изразява несъгласие с предложението за съкращаване на правомощията на главния прокурор. Надзорът, законността и методическото ръководство са необходими правомощия на главния прокурор, каза Пашкунова. Тя посочи, че ВСС е против промяната, според която прокуратурата ще участва в граждански дела, само ако става дума за деца или лица, които се нуждаят от закрила.
Кадровият орган е против разделянето на ВСС на два съвета. Липсват мотиви, които да водят до това решение. Става дума за бланкетно отразена цел. Тя е труднопостижима чрез формално разделяне, посочи Пашкунова. Според нея редуцирането на броя на прокурорите ще блокира работата на прокурорската колегия, защото те реално ще са трима, в т.ч. с главния прокурор.
По думите ѝ няма как обикновено Народно събрание да прави тези промени. Същото се касае и за по-късите мандати на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, добави тя.
Атанаска Дишева заяви на свой ред, че е съгласна с някои неща, казани от Пашкунова, и посочи, че става дума за правомощията на главния прокурор. Тя подкрепя разделянето на ВСС.
Стефан Петров каза, че по-голямата част от недвижимите имоти на съдебната система са благодарение на ВСС и административните ръководители в минали години. Така той отговори на Дишева.
Правосъдният министър Атанас Славов припомни, че Венецианската комисия препоръчва министърът да няма правомощия в кариерно естество в системата, както и да не председателства ВСС.
Кадровиците призоваха депутатите да преосмислят предложенията си за промени в Основния закон и преди да ги гласуват, да ги подложат на широка обществена дискусия.
Становището на ВСС – освен на вниманието на депутатите днес, ще бъде предадено – през правосъдния министър Атанас Славов, и на представителите на Венецианската комисия, с чието експертно становище беше обвързана хронограмата на конституционните промени. Това ще стане на негова среща с тях в края на седмицата.
Почти всички предложения на 166 народни представители, които положиха подписите си под проекта за шестата промяна на Основния закон, бяха подложени на почти единодушна критика. Като се започне от ограничаване правомощията на главния прокурор, намаляване мандатите на т.нар. трима големи в съдебната система, премахване на Пленума на ВСС и създаването на два отделни съвета – прокурорски и съдийски, чиито състави да се избират по нова формула, даване на допълнителни правомощия на правосъдния министър и лишаване на президента от финалния указ под решенията за избор или освобождаване на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Критиките бяха на различни основания – целесъобразност, дискриминационност и противоречие с решения на Конституционния съд, обясни представляващият ВСС Боян Магдалинчев:
„Увеличаване на мандати, продължителност на мандат – това са все правомощия, според Конституционния съд, на Велико народно събрание. В конкретния случай имаме намаляване на мандат. Висшият съдебен съвет няма мандат, но членовете на съвета имат мандат. От 5 години се намалява на 4 години по проекта, който е заложено“.
Правосъдният министър Атанас Славов, който председателства заседанието коментира, че не е бил изненадан от критиките:
„По-скоро ме изненада монолитността на становището, че беше подкрепено почти единодушно. Не е неочаквано обаче, предвид цялостната история на взети решения на този Висш съдебен съвет“.
Заедно със становището си кадровиците ще изпратят на Комисията по конституционни въпроси и протокола от днешното заседание, за да могат депутатите да прочетат и аргументите „за“ част от конституционните промени на единствения позитивен глас днес – този на Атанаска Дишева.
ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха общ проект.
Сред заложените промени са нова формула за служебните кабинети и вписване на 24 май като национален празник.
В основата на съдебната реформа е разделянето на Висшия съдебен съвет на две – прокурорски и съдийски съвет.
Промяна на института на служебното правителство и ограничаване на правомощията на главния прокурор също са част от предложените промени.
Проектът е подкрепен от 166 депутати, което осигурява необходимото мнозинство в пленарната зала.
Изключение прави точката с промяна на деня на националния празник. ГЕРБ-СДС и ДПС заявиха, че няма да я подкрепят.
Епицентър