Златка Михайлова
През 1930 г Съюзът на журналистите в България посвещава цял брой на своето пeчатно издание на морските и планинските курорти на България. „Вестник на вестниците“ излиза на 30 юни във Варна , рекламните редове започват от първа страница.
Едно крупно богатство за Хасково представляват неговите топли бани, разположени в полите на Източните Родопи, не много далече от града, пише съюзното издание . Хасковски минерални бани- това е било неофициалното наименование на с. Минерални бани, днес център на община.
По своя състав целебните води са една от най-щастливите комбинации- съдържат желязо, сяра, радий, арсеник. Другият фактор е топлината – от 40 до 50 градуса. Досега хасковските бани са използвани главно при ревматизъм, но пиенето на водата без съмнение ще действа крайно благоприятно при стомашно-чревни заболявания ,пояснява в статията се д-р Стефан Кадиев. Авторът подчертава и голямото изобилие на лечебните води- гаранция за тяхното „грамадно бъдеще“. Нашите хора едва започват да живеят хигиенически и да търсят курорти, заключава той и добавя, че „върви засилването на интереса към тия извори“.
Специалният брой на „Вестник на вестниците“ е изпълнен с рекламни описания на Станимака, Търново ,Чепино, Хисаря, Трявна, Панагюрище, Берковица и други краища на страната .. Вестникът призовава:“ България крие в своите недра вълшебни природни красоти и обилни благодатни минерални води. Да ги опознаем и използваме! Чрез тях ние ще закрепим тялото си, ще ободрим духът си и така ще бъдем по-полезни на себе си и на Отечеството“.
Както се очаква , броят е изпълнен с реклами за хотели, банки, ресторанти с хайдушки кюфтенца, магазини за прежди и шапки, бонбони и шоколади, за „ ароматични и приятни за пушене папироси“.
Авторът на редовете за Хасковските бани д-р Стефан Кадиев /1897-1985 г / е син на учителско семейство в Хасково. Учи медицина в Австрия и в Софийския университет. Лекар на X-та пехотна дружина в родния си град, основава движението за здравна просвета и активен здрав живот „Хасарей“. В професионалния си път достига до длъжностите главен лекар на Първа българска армия и главен лекар във Военната академия. Следовник е на Петър Дънов. Оставя стихове, есета, над 1300 статии по здравни въпроси и на духовна тематика, включително в популярния някога вестник „Хасковска поща“.
