Селяхидин КАРАБАШЕВ,
зам.председател на Обществения съвет за закрила на културното наследство в Ардино
Проф. Ахмед Садулов остави такава диря, че ще се помни дълго и името му ще продължава да се произнася с истински респект и преклонение пред авторитета му на учен, университетски преподавател и човек.
В края на миналата година в Кърджали пристигна френският посланик у нас – Негово превъзходителство Жоел Мейер, за да връчи високо държавно отличие на Франция на преподавателя по Френски език в Гимназията с преподаване на чужди езици Нурай Садулов. За дългогодишната си преподавателска дейност и за значимия си принос към разпространението на френската култура в България Нурай Садулов получи „Орден на Академичните палми“, степен „Рицар“.
Двама съфамилници, и двамата от Ардино, и двамата – свързани с Франция.
Интригуваща асоциация, предизвикателство за всяка любознателна натура. В общата им съдба има още едно съвпадение – Великотърновският университет. Единият преподавател, другият – студент в старопрестолния град.
Именно на тази церемония в Езиковата гимназия в Кърджали се зароди идеята да си спомним отново за проф. Ахмед Садулов, когото загубихме точно преди 4 години.
В бр. 2 от 8 януари 2020 г. в. „Нов Живот“ беше любезен да публикува нашето „последно сбогом“ с тази забележителна личност. Авторът на тези редове взе участие в погребението на проф. Ахмед Садулов на 4 януари 2020 г. в Банкя край София. От името на ръководството и обществеността на Община Ардино произнесе слово и поднесе съболезнования на семейството и близките му.
Би било уместно да се резюмира споделеното от нас във въпросната публикация на вестника.
Махала Бранево на село Млечино, където се е родил бъдещият професор
Проф. Ахмед Садулов е роден на 28 октомври 1935 г. в ардинското село Млечино.
През 1943 г. семейството му се преселва в Елена, където завършва гимназия с впечатляващ успех и му е предложено да следва в чужбина. През 1960 г. завършва история в Държавния университет в Баку, Азербайджан. Пет години е учител в Руската гимназия в Пловдив. От 1966 г. е асистент във Великотърновския университет. През 1972 г. защитава дисертация за научната степен „Кандидат на историческите науки“.
През 1973 г. е изпратен на тримесечна специализация във Франция. В Сорбоната в Париж се открива възможност да следва докторантура и в продължение на 5 години извършва изследователска работа в държавните архиви на Франция. Престоя си там увенчава със защита на „Държавен докторат – хуманитарни науки“ в обем 700 страници за френско-турските връзки през периода 1918 – 1923 г. С решение на Висшата атестационна комисия (ВАК) дисертацията му е призната за защитена научна степен „Доктор на историческите науки“ през 1980 г.
През 80-те и 90-те години до пенсионирането си през 2003 година (от 1983 г. доцент, от 2001 г. – професор) е преподавател по история на балканските народи и известно време е зам.-декан на Философско- историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Напредвайки в науката и академичната си кариера, проф. Садулов е получавал високи оценки за своите трудове от акад. Николай Тодоров, проф. Страшимир Димитров, проф. Милчо Лалков, проф. Петър Горанов и др. В рецензии, препоръки и становища по повод на защити на дисертации, хабилитационнните трудове, за конкретни студии и научни статии те са се отзовавали ласкаво, визирайки изследователския хъс, научна добросъвестност и професионализъм като преподавател на своя колега. Подчертавали са неговата упоритост и прецизност при търсенето и ползването на изворовия материал, особено от държавните, дипломатическите и военни архиви на място в столиците на Франция, Англия, Испания и Италия, свързани с изследването на балканската история по времето на 5-годишния му престой в Париж.
Поради прекалената си отдаденост на мисията на университетски преподавател, проф. Садулов остави малко на заден план публикуването на своите трудове в книги за широката аудитория на любителите на историческата тема. Но две забележителни негови книги, издадени от „Фабер“ – Велико Търново през 2000-та година, днес и завинаги ще бъдат ценно достояние на всяка обществена и лична библиотека. Това са „История на Османската империя“ и „Източният въпрос и раждането на нова Турция“. Много негови трудове са в годишниците на Великотърновския и Софийския университет.
Садулов в дома му в София
Въпреки че е напуснал в детска възраст Родопите, проф. Садулов беше сърдечно привъзрзан към родния си край.
Не пропускаше възможност да се връща, както за кратък отдих, така и за работа в усамотение. Имаши и публични срещи с местната интелигенция.
В старото читалище на Млечино разговаря със свои земляците след завръщането си от Франция, заедно със своя научен консултант от Сорбоната проф. Жорж Кастелан.
Без излишна скромност ще си позволя да отбележа, че поредно негово гостуване в Ардино беше организирано от мен през 80-те години. Решихме да дойдат в екип: проф. Андрей Пантев, проф. Димитър Саздов и проф. Садулов. Поех ги от София.
Проф. Пантев: „ А бе младеж, къде и как ще ме караш, аз от 20 години не съм пътувал ни с автобус, нито с влак!“
„Ще видите, професоре“ – му казвам и ги качвам в едно такси и право на аерогарата. Бяха онези години на редовни полети на модерен 8 или 12-местен хеликоптер София – Кърджали и след по-малко от час пристигнахме.
Бяха интересни, запомнящи се срещи в Ардино, в селата, естествено и в родното село на проф. Садулов. А проф. Пантев и днес да го попитате, освен всичко друго, задължително ще спомене мекиците на моята съпруга Сафие, които хапна у дома.
В срещите на проф. Садулов в Ардино сред участниците винаги имаше негови бивши ученици и студенти – светът е малък.
Станка Стойкова
Ардинска снаха е неговата ученичка от Руската гимназия в Пловдив, Станка Георгиева Стойкова.
Ето какво споделя тя за гимназиалния си учител по история:
„Помня първото появяване в клас на Ахмед Садулов. Любопитството на всички беше много голямо, защото предварително бяхме разбрали, че е млад и хубавец, че идва чак от Баку. Още в първия си час той ни завладя с лъчезарата си усмивка. Времето е притъпило подробностите, но общото впечатление за усмихнатия черноок и чернокос учител по история пазя и до днес. Всички в класа се стараехме пред него, искахме да го впечатлим с интерес към предмета му, със знанията си по история. Радвам се, че в живота си срещнах умни и свестни, почтени хора, които оказаха влияние върху мен. Между тях е и г-н Ахмед Садулов!
По-късно, вече като студентка във Велико Търново, отново срещах усмихнатото познато лице и неизменния му въпрос: „Как е, има ли проблеми?“
Последното му посещение в Ардино през 2000 г.
На срещите с него в Ардино установявах с радост колко стремително напредва моят учител в науката и е сред най-добрите и успешни учени на България! И се убеждавах какъв късмет съм имала – върху мен да окажат толкова позитивно въздействие хора като Ахмед Садулов!“, добавя Стойкова.
Научната кариера, академичните порядки, професорската „власт“ при някои хора, в определени случаи могат ли да отнемат част от чисто човешките черти и качества на носителите на титли и звания? Респектът в смисъл на страхопочитание само на тях ли е даден? А в семействата им какви са? Пример за какво са за децата си?
Ина Ахмедова, по-малката от двете дъщери на проф. Садулов, за баща си:
„Баща ми беше много космополитен човек. Умееше да общува с най-различни хора и се отнасяше с уважение и симпатия към всички, независимо от произхода им, религията, етноса, образованието или социалното им положение. Винаги намираше какво да си каже с всеки, лесно завързваше разговор, който, според ситуацията, можеше да бъде просто приятна размяна на реплики или увлекателна беседа. Имаше много живо и точно чувство за хумор, умееше да съчетава широката си обща култура с брилянтни импровизации в подходящия момент. С годините си дадох сметка, че е имал уникална способност да се учи и самоусъвършенства, като възприема най-доброто от средата, в която се намира!“
Проф. Садулов се възхищаваше на ума и находчивостта на хората от своя роден край. Наричаше ги „французи с потури“ (poturlu fransız). С особена почит се отнасяше към по-възрастните от него, ни най-малко не се стараеше да се покаже по-умен, по-знаещ. Държеше се като техен по-малък брат, а към по-младите– като по-голям брат. Беседите с него бяха зареждащи с духовно богатство, изключително приятни.
Млади ардинци-изследователи следват примера на проф. Ахмед Садулов.
През 2021 г. своя докторат във Великотърновския университет защити Мустафа Емурла – директор но Основното училище в Горно Прахово. Темата му е „Образователната система в Кърджалийски регион 1913 – 1941 г.“
А съвсем скоро предстои защитата на докторат, пак във Великотърновския университет, на Месут Али от Чубрика, преподавател в Средно училище „П. Р. Славейков“ – Кърджали. Неговата тема е „Източна политика на династията Комнини 1081-1184“
Но за тях – друг път!
Проф. Ахмед Садулов би бил щастлив от факта, че примерът му се следва, че млади хора – негови земляци поемат по неговия път. И това е наследство! Да оставиш следа, да си запалил искри, да лумнат след това пламъци и огньове! И да можеш да си кажеш – заслужавало си е!
Заслужавало си е, проф. Садулов! Поклон!
🔽Последвайте ни и във Facebook 🔽
