- Когато ви питат: Не сте ли робот? Разпознайте картинката на колело ли е или на светофар, с отговора си вие вече обучавате Изкуствения интелект някъде
Д-р по информатика и математическо моделиране инж. Георги Гачев роден е в Кърджали, където завършва средното си образование в СУ „Отец Паисий“. Известен е в Източните Родопи като познавач в областта на компютърните науки.
Разговора води: Валентина ИВАНОВА
– Г-н Гачев, напоследък все повече се говори за Изкуствения интелект. Ще бъде ли това нова голяма крачка в развитието на човечеството, каквато беше интернет?
– Графичното разпознаване на буквени символи навлезе още през 2000 година. След 2010-та и особено след като Гугъл купи Ютюб, започна разпознаването и на снимки.
Първата работа на Гугъл беше да даде алгоритъм на едни много лаптопи да разпознават изображения, но всяко от тях трябваше да бъде наименовано. Към всяка подадена картинка трябваше да има описание какво съдържа. С тази информация машината се обучава. Всички видео клипове носят имена. Когато ви питат: Не сте ли робот? Разпознайте картинката на колело ли е или на светофар, с отговора си вие вече обучавате Изкуствения интелект някъде. Любопитното е, че първото изображение, разпознато от алгоритъма на Гугъл, е коте. То е най-разпространената картинка в интернет.
По определение Изкуственият интелект е предназначен да изпълнява човешки дейности, но наименованието „интелект“, което битува не е точно. Интелект означава нещо ново, в случая Изкуственият представлява умението на дадено програмно приложение да имитира нещо вече създадено от човека. Подобни приложения има много и те отдавна работят. Например, разпознаването на изображения – прилагат се при разпознаването на номерата на автомобилите. Почти безгрешни са и в разпознаването на говор и трансформирането му в писмен текст.
– Това би било от голяма полза и за журналистите…
– Така е, но трябва да се натрупа достатъчно голям масив от данни на български език, за да стане възможно. По света повечето такива продукти са платени.
– В кои сфери на живота вече е навлязъл изкуственият интелект?
– В медицината се прилага при анализ на ДНК – може да изнамери такива гени, каквито човек трудно може да открие. Освен това може да направи анализ на кръвни изследвания на огромно количество пациенти и да ги съпостави с определена група заболявания. Когато човек си види анализа, ще научи каква вероятност има от определена болест. За един лекар е невъзможно да направи това, тъй като разполага само със собствения си опит.
– Хората обаче смятат, че изкуственият интелект крие опасности…
– Това, което ние считаме за опасност, е само един вид изкуствен интелект – този, който имитира естествената реч на човека, той следва езикови модели. Ние се страхуваме, че ИИ може да измисли нещо, което още не е измислено., Това скоро няма да стане, защото ИИ имитира човешка реч само в рамките на информацията, която му е подадена.
– Но вече има видео материали с много сполучлива имитация, която може да подведе зрителите. Виждаме клипове с известни телевизионни водещи и други известни хора…
– Така е. ИИ не само разпознава, но и синтезира изображения, ако може да разпознае лице, той може да извърши и обратния процес – да го синтезира с образ и говор. Засегнатите не могат да го съдят, за да се защитят, защото ИИ не носи отговорност за действията си. Това го различава от човека.
– Има ли законова уредба, свързана с навлизането на ИИ?
– Едно от опасенията на специалистите са свързани с факта, че захранването с информация става с данни от интернет, които са със свободен достъп като текст. Например един разказ може да бъде изплагиатстван от ChatGPT и авторът не може да претендира за права, липсва законодателство, което да защитава авторските права. Ясно е само, че те падат след 70 години. ИИ може да наподоби разказ или друго произведение, създадено например преди 100 години, и да го наподоби. В литературата и изкуствата има повторяемост на идеите и начина на изказ през вековете. ИИ може да синтезира текст или картина на база на такива данни.
– Говори се, че ИИ ще замести човека и хората ще загубят работните си места…
– Това вече се случва, например при служителите на КАТ . Разпознаването на автомобилите-нарушители вече се прави от камери – там не стои полицай, за да санкционира прегрешилия шофьор. Използва се много отдавна, защото програмата лесно е обучена – не й трябва голям масив от данни.
– Скъпо удоволствие ли е за една фирма да ползва ИИ?
– В българските университети, в които се изучават компютърни науки, поне от 10 години студентите пишат дипломни работи по разпознаване на лица. Ако имате инсталирана камера с добра разделителна способност, е възможно да подавате изображения на програма, която разпознава лица. Такъв софтуер може да бъде закупен и то на невисока цена. Друг е въпросът как после се използва.
– Напоследък особено нашумя ChatGPT, който вече има вариант на български език…
– ChatGPT представлява отворена система – всеки може да си направи свой чатбот. Проектът се нарича Open AI и, кой каквото програмира, го оставя за общо ползване. От там можете да вземете готова лгоритъм без да се налага да го програмирате отначало.
В много фирми отдавна си разработват техни продукти, които са комерсиални и не се пускат за свободна употреба. Усилието е голямо и изисква големи изчислителни мощности. Когато ChatGPT се обучава, го пускат на машини с хиляди процесори, каквито не всяка държава притежава.
– Какво да очакваме от ИИ – нови възможности или нови опасности?
– ИИ дава повече възможности. Например, когато човек решава да напише статия или разказ, а няма идея как да започне, често се нуждае от подсказка. ChatGPT може да му помогне. Той генерира няколко хиляди идеи и вие си избирате най-подходящата. След това написвате нещо ново, нещо, което хората не са знаели преди, т.е. създавате истински интелектуален продукт с помощта на изкуствения интелект. От една подсказка, трупате и доразвивате нова идея. Това е възможно и в химията, и в други сфери.
Последвайте ни и във Facebook
