Галина АВРЕНЛИЕВА
От 1997 г. лятното часово време в България се въвежда в 03:00 ч. в последната неделя на март, а връщането към астрономическото време става в 04:00 ч. през последната неделя на октомври.
Кога ще преминем отново към лятно часово време? Този въпрос си задават все повече хора, защото краят на месец март е периодът, в който правим тази промяна.
Тази пролет ще преместим стрелките на часовниците с един час напред на 31 март (неделя) в 3:00 часа.
Въпреки това има дискусии дали преместването на часовника наистина ни спестява енергия и дали е необходимо да продължим да го извършваме. Някои изследвания показват, че преместването на часовника може да доведе до нарушаване на биоритъма на организма ни и да доведе до проблеми със съня и здравето. Когато, обаче, светлата част на деня стане по-дълга, организмът започва да произвежда повече серотонин – хормонът на щастието, отговорен за настроението и емоционалното ни състояние.
За „Нов живот“ консултативния психолог д-р Минчо Николов коментира, че лошото настроение е едно от нещата, които по един или друг начин ни се отразяват при ранното ставане. Промяната в психологическия ритъм, умората, лошото време са форми, които влияят в негативен характер, но всичко това продължава много кратко.
Колко време трае този адаптивен период към новото часово време?
Максималният период е между 10 и 15 дни, в който ние може да настроим този наш биологичен часовник. Но има хора, при които това се случва без проблем.
През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно, като различните държави да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или на лятно часово време. Прекратяването на смяната на часа обаче засега се отложи. Смяната на часовото време на зимно и лятно е съгласно постановление № 94 от 13 март 1997 г. на Министерския съвет. С него се въвежда всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време да премине в зимно, а в последната неделя на март – към лятно.
Местенето на часовника влияе ли и върху децата и възрастните?
При децата много често има така нареченото ритуално поведение, което е свързано с график, с час, с неща които изгражда един родител. Като пример може да се посочи едно и също лягане или ставане. И за това няма как местенето на стрелките да не повлияе на делника на децата. Съветът, който може да бъде отправен в тази посока е след като знаем, че предстои смяна на времето и особено като говорим за ранното ставане, това да започне да се случва няколко седмици по-рано с по 15 минути, като се увеличават постепенно. Така децата ще се адаптират, за да се избегне негативното отражение върху тях и организма им.
Това важи и за възрастните. Един организъм се адаптира по един същи начин. Ако се научим да ставаме по-рано това няма да се отрази стресиращо на организма ни.
Доколко тази смяна на времето влияе на хората с лабилна психика?
Донякъде смяната на часовото време повлиява на хората с лабилна психика, защото почти всички ефективни емоционални разстройства се случват поради промяна на среда, промяна на сезони, време. Положителната промяна със сигурност е че ще имаме повече светлина и време да будуваме в светлата част на денонощието, което от своя страна много добре повлиява върху понижаването на депресивните и тревожни състояние. Говорим за ситуацията, която ще преместим часовника с един час напред.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин.Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г., предаде „Фокус“.
В световен мащаб лятното часово време не се практикува в 169 държави.
Към началото на 2023 г. има няколко страни, които не извършват преместване на часовника два пъти годишно:
- Русия се отказа от преместването на часовника през 2014 година. Решението беше взето след провеждане на опит в различни региони на страната, който показа, че преместването на часовника няма значителен ефект върху икономиката и населението.
- Исландия не извършва преместване на часовника от 1968 година. Причината е, че географското положение на страната предполага, че тя се намира на един час пред GMT (Greenwich Mean Time), което означава, че не е необходимо да се извършва промяна на часовника.
- Беларус – от 2011 година Беларус е спряла да извършва преместване на часовника. Решението беше взето след провеждане на обществено обсъждане и проучване на мнението на населението.
- Армения – през 2012 година Армения реши да спре да извършва преместване на часовника, като причината беше, че населението изпитвало здравословни проблеми след промяната на времето.
- Казахстан – през 2018 година Казахстан се отказа от преместването на часовника. Решението беше взето след провеждане на дълга консултативна процедура с обществеността и бизнеса.
Преместването на часовника в много държави продължава да бъде обект на дискусия и проучвания. Все повече страни обмислят да спрат да го извършват, като се основават на множество фактори като научно изследване на последиците върху здравето и населението, икономически разходи и други социални фактори.
Кога ли и в България това безкрайно въртене на стрелките ще спре???
Последвайте ни и във Facebook
