- В Източните Родопи са кичели с мартеници рогата и шиите на агнетата и телетата
Соня КОСТАДИНОВА, специалист в отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Кърджали
След броени баба Марта ще открехне портите на пролетта. Облечена в червен сукман, забрадена с червена кърпа и обута в червени чорапи, тя ще споходи хората и посевите, за да ги пробуди от дългата и студена зима, да ги подготви за топлите слънчеви лъчи и усилната работа през пролетта.
Това е единственият месец в годината, който народът нарича с женско име – баба Марта, стара Марта, Марта. Нейният двойнствен образ – ту весел, ту сърдит, утвърждаващ и отричащ, представя женското, пораждащо живота начало, но също така и стихийното, рушащото.
Според народните традиции на първия ден на месец март, още преди изгрев слънце всяка жена бързала да извади навън нещо червено – дрехи или плат и да ги просне на плодно дръвче, за да зарадва баба Марта, защото червеният цвят в народните вярвания е цвета на женското начало, на здравето, знак на кръвта – на зачеването и раждането.
Най-типичното и уникално проявление на обичаите, свързани с народната традиция е киченето с мартеници на Първи март. Прастарият първообраз на днешната мартеница е вълнената, направена от непредена вълна в бял и червен цвят. Такива мартеници се правели почти до средата на 20 век в района на село Млечино, съставните махали на Ардино и сред малоазийските българи от Свирачи и Орешино. Тази мартеница се правела като от къделката бяла и червена вълна се изтегляли на ръка нишки, които се осуквали и се връзвали на двете ръце на децата, на момите и на младите невести. Нишките трябвало да се усучат много добре, така както момите се усуквали около ергените.
Употребата на вълна за изработването на мартеници има връзка с народното схващане за вълната като предпазно средство от зли сили при родилните обичаи и като носител на плодовитост при сватбените обичаи.
Червеният цвят със своята символика има връзка със слънцето и плодородието на земята, предвещава здраве и сила, а белият цвят спада към светлите цветове, символизиращи ритуална чистота и мъжко начало. Затова, когато връзват мартеничките на децата често наричат:”Да си здрав-червен и да остарееш и побелееш като Стара планина”.
В зависимост от своята функция, мартениците се разграничават на следните типове мартеници: за хора – деца, родилки и млади невести; за новородени животни; мартеници за плодни дървета и мартеници за вратите на къщата и кошарата.
Към мартениците за хора често се прибавят сини маниста, парчета стебло от глог, морски миди или монети, за да подсилят тяхната предпазваща здравето функция. Те се носят на китките на ръцете, на шията, закачени на плитките или на кръста.
В Източните Родопи е широко застъпена и жива традицията да се поставят мартеници на рогата, на шиите и опашките на агнетата, телетата и кравите, като освен белият и червеният вълнен конец се прибавят и парче желязо, скилидка чесън, синьо манисто и други. Закичват се още кошарите и вратите на къщите.
Соня Костадинова
Мартениците се носят докато се види щъркел или лястовица. След това се закачват на плодно дърво или се поставят под камък и според намерените под него живинки се гадае за овце, коне и крави.
Несъмнено мартеницата като символ на пролетното пробуждане и култа към слънцето е типична и характерна единствено и само за българите. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния, Молдова и Украйна, там където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, може би трябва да търсим техния корен далеч във времето на древните траки, или на прабългарите. Но независимо от кого сме наследили този уникален и красив обичай, бяло-червената нишка е свързвала българите през вековете до днес.
Снимки: Ваня ИВАНОВА
Последвайте ни и във Facebook
