-
Френският външен минстър Стефан Сежурне многократно споменава операциите по разчистване на мини като възможност, казвайки, че това „може да означава да има някакъв персонал, но не да се бие“
Франция изгражда съюз от страни, отворени към плана ѝ за потенциално изпращане на западни войски в Украйна – и в процеса задълбочава сблъсъка си с по-предпазливия Берлин, съобщава Politico.
Френският външен министър Стефан Сежурне беше в Литва в петък, където се срещна със своите балтийски и украински колеги, за да подкрепи идеята, че чуждестранни войски могат да помогнат на Украйна в области като разминирането.
„Не е работа на Русия да ни казва как трябва да помогнем на Украйна през следващите месеци или години“, каза Сежурне на среща, председателствана от литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис и на която присъства украинският му колега Дмитро Кулеба.
Не е работа на Русия да организира как разгръщаме нашите действия или да поставя червени линии. Така че ние решаваме помежду си.“
Сежурне многократно споменава операциите по разчистване на мини като възможност, казвайки, че това „може да означава да има някакъв персонал, но не да се бие“.
Срещата идва в момент, когато Украйна страда от недостиг на артилерийски боеприпаси, което затруднява спирането на яростта на руските атаки.
„Украйна не ни е молила да изпратим войски. Украйна ни моли да изпратим боеприпаси в момента, каза френският министър. Не изключваме нищо за следващите месеци.
Балтийските министри похвалиха Франция за „нестандартното мислене“.
Припомняме, че френският президент Еманюел Макрон миналия месец повдигна възможността западни войници да бъдат изпратени в Украйна; веднага след това повечето европейски страни – включително Германия, Чехия и Полша – казаха, че нямат подобни планове. Въпреки това, трите балтийски страни – най-изложените на руска атака, ако Москва успее във войната си срещу Украйна – са много по-отворени към идеята.
Варшава също променя позицията си.
„Присъствието на сили на НАТО в Украйна не е немислимо, каза външният министър Радослав Сикорски в петък в Полша, добавяйки, че оценява инициативата на Макрон, защото става въпрос за това, че руският президент Владимир Путин се страхува, а не ние се страхуваме от Путин.“
Сежурне изрази опасения относно това, че Москва насочва погледа си към балтийските страни, които преди са били част от съветската империя, но сега са членки на ЕС и НАТО.
Ландсбергис повтори изявлението на Сежурне.
„Не може да има „но“. Трябва да начертаем червени линии за Русия, а не за себе си. Никаква форма на подкрепа за Украйна не може да бъде изключена. Трябва да продължим да подкрепяме Украйна, където е най-необходима“, каза той.
Въпреки че Германия е най-големият европейски донор на военна помощ за Украйна, тя е подложена на ожесточен натиск заради нежеланието си да изпрати на Киев крилати ракети с голям обсег Taurus от страх да не провокира Москва. Кулеба едва забеляза тази резервираност в петък.
„На мен лично ми омръзна от страха от ескалация, каза той. Нашият проблем е, че все още имаме хора, които мислят за тази война от гледна точка на страха от ескалация.“
Кулеба продължи: „От каква ескалация се страхувате? Какво още трябва да се случи с Украйна, за да разберете, че този страх е безполезен? Какво очаквате да направи Путин? „Изпратих танкове, но не изпратих ракетите или войски, така че може би ще бъдеш по-добър с мен, отколкото с другите? Не така мисли Путин, не така се отнася към Европа“.
Източник: epicenter.bg