-
Но преди това българи се заселили в Мандър в Анадола от Чирпанско, завърнали са се точно преди 110 години
Валентина ИВАНОВА
Кукери отново ще огласят ивайловградския квартал Лъджа на Сирни Заговезни, 17 март. Те ,50 човека, все местни хора, наследили ритуала от своите предци от Мала Азия. Някои живеят в чужбина, но си идват специално за Кукеровден. Двама вече са се прибрали от Лондон, един – от Франция.
Повече от 15 години Иван Димитров от кв. Лъджа на Ивайловград води кукерската група тя е единствената в Източните Родопи. Иван е шофьор, но отделя внимание за запазването на този вълнуващ обичай, любовта му към празника идва от баща му – сега и той, и брат му, и синовете, че и дъщерите му, се маскират с кукерските дрехи за Сирни Заговезни и участват в тържеството.
Кукеровден е донесен от предците на днешните жители на Лъджа, които идват в България от Мала Азия. Фамилията на Иван е дошла от село Мандър през 1914 година, но преди това селото е създадено от тракийски бежанци предимно от Чирпанско, които се спасявали от золумите на кърджалии и даалии и намерили в Анадола добро и спокойно място за развитие на изключителните им земеделски умения. Били много богати, добре си живеели до края на двете Балкански войни през 1912 и 1913 година. Тогава се създава тежка обстановка и те са принудени. Заедно със всички други малоазийски българи на напуснат Анадола по специална спогодба и тръгват с български кораби от пристанище Бандърма към Дедеагач. Налага се набързо да съберат покъщнината си, да я натоварят на волски коли в опеделен срок. По пътя керванът е нападан и ограбван от черкези. Част от хората на от Мандър се заселват в гръцкото дотогава село Лъджа. Гърците са го напуснали след участието им в разоряването на тракийските в българи в този край и се заселили в Гръцко.
Село Лъджа е едно от големите и добре развити села в Ивайловградско, сега е квартал на града. Навремето е имало близо 500 жители.
Малоазийските българи пренасят и обичаите си, като най-таченият сред тях е кукерството, оцелял и до днес, благодарение на ревностните последователи като Иван Димитров.
Възраждат стария обичай през 1972 година, когато групата от Лъджа участва в събор в ивайловградското село Железино, а от 1980 година тръгва по фестивали из цяла България.
Стараят се да съхранят автентичността на костюмите, по-възрастните помагат на младите да си ги подготвят.
Цървулите се правят от свинска кожа. Другите части като потури, аба или елек, пояс. На главата се слага гугла, изработена от кожа на коза или яре. Избират се кожи с по-дълъг косъм, за да стане по-красива маската. Добавят се рога, за да е по-страшна, за да гони злите сили. Чановете са задължителен атрибут. И те се предават от поколение на поколение и много от тях вече са похабени. Затова от читалището са закупили нови 150 хлопки.
Взели са и петнадесетина детски костюма, защото и малчуганите са заразени от любовта към кукерството. Теглото на някои от костюмите на мъжете достига 50 кг.
На Сирни Заговезни отбелязват края на зимата и началото на пролетта. Тогава кукерите обикалят от къща на къща, гонят злото, натрупано през годината, и благославят за здраве, щастие и плодородие на стопаните, а те пък предлагат богата почерпка.
В края на обиколката се посещава къщата на водача на кукерската група – т.нар. Бей. Там се разчупва пита с пара и се раздава на кукерите. Този, при който отива парата, се обявява за новия Бей и носи тази титла до следващия Кукеровден.
Името на главатаря е дошло също от Мала Азия. В Турско е било прието водачът да се нарича Бей. И така се е запазило досега.
Шествието завършва на мегдана в Лъджа. Там кукерската група извършва ритуала «заораване» с дървено рало, теглено от двама мъже. После се хвърля пшеница и се казва благословия. Накрая се хващат на уникалното ляво кукерско хоро, което се играе единствено в Лъджа. То също е ценно наследство от прадедите.
на Сирни Заговезни от година на година привлича все повече туристи. Идват от цяла страна, идват и големи групи от съседна Гърция.
Уникалното ляво хоро събира погледите на зрители и специалисти на всички големи фестивали, където лъджанските кукери участват. Били са и в Перник, и в Ямбол, и в Търговище, и в Стара Загора, откъдето са се прибирали с много награди. Играли са го даже и на централния площад във френския град Лонго, побратимен с Ивайловград. Канят ги постоянно в Орестиада и Димотика.
Кукерите разнасят славата на Лъджа от миналото в бъдещето и от България по света.
Последвайте ни и във Facebook