-
Посядам на един камък до срутен зид, за да я уважа
Иво ГЕОРГИЕВ
За да основеш махала в Родопите, първото и главно изискване е било да има вода. Щом има вода – значи може да има живот. После гледаш да е затънтено, далече от главни пътища и да има скали, и камъни – нали ще трябва материал за къщите. Затънтено, защото тези, които основават нови селища на кънда-мънда в дивия, обикновено бягат от някого, от някаква опасност. И горе-долу това е всичко, от което имаш нужда – имаш си двете ръце, а също и ръцете на братя, синове, жена. И труд, много труд. Не мислиш за проект, за канализация, за съгласуване с ВиК, с енерго, не мислиш за ОВОС. Абе всъщност за нищо не мислиш, освен за живота. Да си изхраниш челядта.
Това си мисля, докато се лутам из руините на село Саево. Виждат се останките от петнадесетина къщи, може би и двайсет, днес завладени от буйни къпинаци. Такива гледки винаги ми припомнят какво ще се случи един ден с целия наш нафукан свят, с всичките небостъргачи, огромни палати и прочие строителни достижения. Когато хората няма да ги има – всичко ще бъде погълнато от диви растения.
Чешмата първо я чух, преди да я видя. Тя още си тече, макар и със зеленясал чучур, макар никой да не пие вода от нея от десетилетия. Всъщност пият – сърните и елените, от които намирах доста „барабонки“, приличащи на гръцки маслини. Първите къщи са до чешмата и над нея, с челна фасада гледаща на югоизток, към долината на река Боровица и както повечето такива къщи приличат повече на крепост, отколкото на място за живеене на хора. С малки, ниски портички, с малки и малко на брой прозорци, с дебели зидове от обикновени камъни, като само на ъглите са слагали дялани камъни. Самите къщи са малки като площ, с малки стаи, както са малки и неугледни и дворчетата, някой и друг орех все още разперва корона край останките. Няма улици, няма красота, уют. Има разкошни, необятни гледки към диплите на планината, но предполагам, че на никой от живеещите по тези места не му е било до гледки.
А! – между останките на две къщи и промушвайки се между къпините виждаш скален блок с издълбана кръгла вана в него, дълбока около четиридесет сантиметра. Със съвсем правилна форма. Колко е старо това издълбаване – може само да се гадае.
И над цялото село днес цари само една тишина.
Посядам на един камък до срутена къщна стена, за да уважа тишината.
И за да стана, поне за малко, част от пейзажа.
Последвайте ни и във Facebook
