- Медицинската сестра Джансел Мюмюн, най-младата в Кръвен център-Кърджали, отбелязва първия си професионален празник
12 май се отбелязва като Световен ден на медицинските сестри. По този повод разговаряме с Джансел Мюмюн, най-младата в екипа на Отделението по трансфузионна хематология в МБАЛ «Д-р Атанас Дафовски», по известно като Кръвен център.
Джансел е родена в Кърджали. Макар че завършва Професионалната гимназия по икономика „Алеко Константинов“, се насочва към медицината и продължава образованието си в Тракийския университет, филиал Хасково.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
- Май си най-младата в екипа на Кръвния център… Защо остана в родния град, а не се насочи към някоя болница в София, Пловдив или чужбина?
- Завърших образованието си едва преди 7 месеца. Съвсем естествено е да се завърна в Кърджали. Тук е семейството ми, приятелите. Озовах се в Кръвния център на МБАЛ «Д-р Атанас Дафовски» с началник д-р Диана Георгиева.
- А защо не стана счетоводителка, а реши да се впуснеш в съвсем друга сфера? Семейството ти оказа ли влияние върху избора ти?
- Решението си беше лично мое. Макар че майка ми работи в болницата, леля ми също е медицинско лице, те не ми се бъркаха. Имаме и лекар в рода.
- Какви хора идват в Кръвния център? Знаем, че доброволни кръводарители почти няма…
- Процентът на доброволно даряващите е много малък. Българското общество не е осмислило необходимостта от кръв и не е узряло да приеме кръводаряването като нещо важно. Трябва да сме солидарни, да си помагаме, защото всеки може да изпадне в нужда. Кръводаряването е акт, който трябва да се популяризира, защото има остра нужда от кръв. Всеки ден дарената кръв връща на стотици болни живота, здравето и радостта.
Екипът на Отделението по трансфузионна хематология в МБАЛ «Д-р Атанас Дафовски»
Обикновено хората даряват доброволно по време на кампании, организирани от нас или БЧК. Но основно идват при нас, когато на техни близки и роднини предстои операция.
Броят на кръводарителите в Кръвния център средно на месец е около 200 човека, но нуждата от кръв е доста по-голяма.
- Публична тайна е, че се търгува с кръв…
- При нас не се плаща и нямаме отношение към тази практика. От друга страна, тези, които продават кръвта си, все пак помагат за преодоляване на недостига. Имаме регистър на хора с редки кръвни групи. Когато възникна нужда, насочваме близките към тях.
- Какви са ограниченията за кръводарителите?
- За разлика от другите отделения, ние работим със здрави пациенти. Не вземаме кръв от хора със здравословни проблеми и хронични заболявания, които приемат някакви лекарства или имат операции. Също и със слабо зрение – с над 4,5 диоптъра очила. Кръводаряващите трябва да са на възраст от 18 до 65 години.
- Колко често може човек да дарява кръв?
- 62 дни след кръводаряване, на 63-тия ден може отново да се даде. За мъжете е допустимо 5 пъти в годината, а за жените – 4, такъв е стандартът. От всички вземаме стандартно количество от 450 мл. Кръвта се обработва, за да не се съсирва. Два пъти в седмицата събраното количество се транспортира до Пловдив, където е районният център за трансфузионна хематология за Южна България. Там се изследва за кръвнопреносими заболявания като хепатит, ХИВ, сифилис и др. От кръвта се отделя за плазма, тромбоцитна маса и различни кръвни продукти.
- Има ли рискове при кръвовземането за дарителите, а и за вас, медицинските сестри?
- Работата ни е рискова и много специфична. Трябва да сме и психолози – да разпитаме човека, да му снемем анамнеза, да го успокоим, особено когато идва за първи път, защото това е вълнение за него. На някои кръводарители може да им прилошее, да колабират, защото при кръвовземане кръвното налягане пада и всеки организъм го приема по различен начин. Когато отказваме на някой да даде кръв, понякога той се сърди и трябва да му обясним, че спазваме стандарта.
При ежедневната работа с кръв, за медицинските работници има риск от заразяване с кръвнопреносими заболявания, което ни кара да сме изключително внимателни и да спазваме всички правила.
- Знаем, че медицински работници се търсят навсякъде – и в големите градове в България, и в чужбина, където заплатите са далеч по-високи? Мислила ли си да си смениш местоработата с по-добре платена?
- Парите не са ключов фактор. Условията на труд, стресът, отношението на пациентите и колегите – това повече кара човек да избяга. Аз съм доволна от работата си в Кръвния център. Колективът е малък, десетина души, но сме много сплотени и се уважаваме. Смятам, че съм си на мястото.
Последвай ни във Facebook
