-
Въпросът около смъртта на Хаджи Димитър и неговото разплитане, напомня на търсенето на истината по много други важни исторически теми, за които ние тук отдавна се борим
Едно гениално произведение обикновено се създава по истински случай, по какъвто истински случай е написано и ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“. Това са едни от най-силните и поетични стихове изобщо в българската поезия, които всеки българин знае наизуст.
Въпросът около смъртта на Хаджи Димитър и неговото разплитане, напомня на търсенето на истината по много други важни исторически теми, за които ние тук отдавна се борим. И така.
Официалното мнение е, че Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа, на 18 юли (31 юли нов стил) 1868 година, което мнение дълго време е господстващо и неоспоримо. То се налага публично поради много причини: като се започне с официалната информация изнесена по този въпрос и по това време в Османската империя, като се продължи с героичния образ на героя загинал славно в битка, което е използвано добре и от нашите политици и общественици след Освобождението и така още ред други причини.
Истината обаче винаги се е знаела и е била предавана от поколение на поколение и така достига до ден днешен и е на път да се приеме официално. Още повече точно тази истина, за последните дни на Хаджи Димитър е огромното вдъхновение за Христо Ботев да напише безсмъртните стихове за „Хаджи Димитър“. За какво точно става въпрос?
Войводата е тежко ранен при страшната битка в Стара планина, край Бузлуджа, при която се разразява и страшна буря. След битката, като оставят много от личните вещи на бойното поле, войводата Хаджи Димитър е пренесен от двама свои другари към долината. Там при село Енина се включва и трети човек и после тримата пренасят тежко ранения воеводата към Сърнена Средна гора, под връх Кадрафил, близо до днешното село Свежен (старо Аджар). Тук в продължение на две седмици, въпреки грижите и помощта на двамата другари и на местните хора, Хаджи Димитър умира на 5 август (17 август нов стил), т.е. осемнадесет дена след битката при Бузлуджа.
Официалната информация на турските власти по това време е, че Хаджи Димитър е убит по време на голямата битка на 18 юли, като са взети сабята му, револверът му, един телескоп и много писма. Действително тези предмети са изоставени, за да не пречат при пренасянето на воеводата и те попадат в ръцете на противника. Изпратени са на Мидхат паша в Русе.
Това е и вестта, която достига до вестниците в Европа, тя достига и до хъшовете в Румъния. Христо Ботев е един от тях и той научава за смъртта на Хаджи Димитарь Асенйовь (както сам го изписва) при Бузлуджа. По-късно обаче един от двамата човека били до последно с Хаджи Димитър се връща в Румъния и именно той разправя на Ботев за последните дни на Хаджията. Тези 18 дни, които той е живял повече, се явяват едно малко Възкресение, за всички които са знаели официалната версия по въпроса! Усеща ги като едно такова Възкресение и нашият велик Поет, който е бил дълбоко впечатлен и вдъхновен от всичко, което е чул от разказа на Никола Мартинов. Това е четникът, който се е завърнал в Румъния и който заедно с другият четник е бил до последният час с воеводата.
И всичко случило се в тези горещи летни дни и нощи, под връх Кадрафил, в малката колиба, в която е лежал тежко ранен воеводата, е стигнало и до нас чрез гениалната балада на Ботев. Песните на жетварките в полето, стоновете и проклятията на тежко ранения млад мъж и появата на самодивите в бели премени (наблизо е т.нар. Самодивския проход), както и вълците в гората и орлите в небето. Настъпващата вечерна прохлада в горещите юлски дни, изгряващият месец, ясното небе с хилядите звезди и Балканът, който е пеел своята хайдушка песен…
Въпреки че след смъртта си воеводата все пак е изоставен, при това и обезобразен, за да не бъде разпознат, неговите последни дни изпълнени с драматизъм и с трагизъм, стигат до всички нас чрез гениалните стихове на Христо Ботев. Нещо повече. Баладата „Хаджи Димитър“ се превръща в неразделна част от нашата история, борба и съдба.
Снимка: БГНЕС
Източник: fakti.bg