Когато стигнали до мястото, където днес се намира Каменната сватба, духнал силен вятър и той повдигнал булото на момичето. Толкова че свекърът й да я съзре и да остане без думи заради красотата й. Нечисти мисли минали през ума му, а това разгневило вятъра. Задухал още по-силно, момичето било вкаменено, а след нея и останала част от шествието. Младоженецът оставал безмълвен от гледката и заплакал. Помолил да бъде превърнат и той в скала, за да е заедно с любимата си завинаги. Сълзите му капели, а вятърът изпълнил молбата му. Младоженецът бил вкаменен точно както е бил, до любимата си, обгърнал я с ръцете си, а в краката му локва от сълзите по загубената любов.

Сред местното население се разпространява и друга легенда. Според нея сватбеното шествие потегля към мястото на сватбата. Всички били щастливи, а младите влюбени чакали сватбата си с трепет. Но когато минавали през местността на Кърдажалийските пирамиди, те били нападнати от група разбройници. Техният главатар харесал булката и я поискал за жена. Той предложил пари, за да откупи. Но има ли любовта цена? Не, истинската любов е вечна, безкрайна и безценна. След категоричния отказ, главатарят заповядал на пребият всички. Младите влюбени се прегърнали и целунали, за да намерят смъртта си заедно. И изведнъж цялото шествие се вкаменило. Скалите се обагрили в червено, именно заради пролятата кръв. Но любовта е останала неопетнена и застинала във вечността.