Съществена промяна очаква българските ученици и училища. Нова структура на образованието ще предложи просветният министър Красимир Вълчев, стана ясно от думите му по време на посещение в Луковит, където откри нов СТЕМ център в СУ „Алеко Константинов“. Идеята, която ще бъде подложена на обществено обсъждане заедно с редица други промени в училищния закон, е основно образование да се приключва не в 7. клас, както досега, а в 8. клас, т.е. с една година по-късно.
Припомняме, че учениците завършваха основно образование в края на 8. клас до 2016 г., когато бе приет новият закон за предучилищното и училищното образование. Тогава прогимназиалният етап бе намален с една година и стана общо три години – от 5. до 7. клас.
Сега МОН очевидно се връща към предишната практика. „От днешна гледна точка завършването на основно образование в 7. клас дава отрицателни резултати, не мога да изтъкна нито един положителен ефект“, каза пред журналисти в Луковит министър Вълчев, цитиран от БТА. По думите му с пакета промени в закона за предучилищното и училищното образование, който готви МОН, ще се предложи за обсъждане и въпросът с образователната структура – кой етап до кой клас е и дали трябва да се завършва основно образование в седми клас, а не в осми, както е било навремето. По думите на Вълчев през учебното съдържание се препуска, а в същото време виждаме стрес върху децата.
По-ранното завършване на основно образование през годините е критикувано с мотива, че на 14 г. учениците са твърде малки и незрели, за да могат да изберат бъдещия си профил в гимназия, от който ще зависи в голяма степен и кариерното им развитие в живота. А също и заради това, че орязването с 1 година на основното образование на практика лиши хиляди деца от 1 г. образование, защото надеждите, че ще учат задължително до 10. клас, се разминават с реалността в много малки населени места.
„Едно от най-важните неща, които трябва да направим, е да освободим време на учителите и на учениците. Ние направихме прекалено амбициозни профили – ненужно амбициозни, за сметка на общообразователната основа. Сега сме убедени, вярваме в това, че трябва да увеличим общообразователните часове. Вярваме, че това ще направи децата по-пригодни и за висше образование, и за реализация след това“, каза Вълчев.
Той припомни, че МОН вече е предложило концепция за промяна на учебните програми. Реалната им редакцията обаче според него ще е възможна чак след 4-5 г., и то ако има политическа стабилност и последователност на усилията. По-бързата промяна ще е количествена и цели облекчаване на учебното съдържание от гледна точка на дълбочина на темите и фактологията.
Припомняме, че министърът вече анонсира част от бъдещите промени, които ще предложи – сред тях са значително увеличение на часовете по природни науки и математика и с над 20% повече часове по български език и литература в гимназиален етап.
Красимир Вълчев коментира и искането на оставката му от участници във вчерашния протест под надслов „Училището не е църква“. „Оставки се искат всеки ден. Ние сме длъжни да реализираме нашите намерения, нашите виждания, нашите политически приоритети, в които вярваме. Убеден съм, че голяма част от нашите съграждани ще ни подкрепят. Българското училище трябва да възпитава“, каза министърът.
Той заяви, че уважава правото на мнение и на протест на всички. „Но ние също имаме право и, бих казал, задължение да предлагаме решение, и вярваме в това, което предлагаме. Вярваме, че едно от най-важните неща, които трябва да направим като образователна система и като държава, е да засилим възпитателната функция на българското училище“, посочи Вълчев.
„Българските учители възпитават в национално самосъзнание. Има предпазливост да говорим въобще за ценности, защото учебните програми са срамежливи във възпитателната си функция. Българската система на образование е срамежлива и това е още от 90-те години на миналия век”, каза още той.