Валери КОВАЧЕВ
Бях виждал хора да ровят в кофи за боклук за храна. Бях виждал хора да седят до пицария и да чакат някой да не изяде пицата си докрай, да я изхвърли в кошчето, за да я вземат и изядат. Бях виждал хора да стоят до контейнери за отпадъци до магазин на голяма верига и да чакат от магазина да изхвърлят продукти с изтекъл срок на годност, за да ги приберат. Но не бях виждал това, което видях по празниците на 24 – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, смятан за най-българския празник.
До един от секторите на автогарата в Кърджали по земята имаше разпилени слънчогледови семки, от които гълъбче кълвеше. Ненадейно отнякъде се появи момиченце, на видима възраст пет-шест години. То се наведе и започна да яде от разпилените по плочките семки, от които ядеше гълъбчето. Не само това, започна да подава семки и на гълъбчето, да му се усмихва и да му говори нещо. Случката силно ме трогна и натъжи.
Разказах пред познати какво съм видял на автогарата и колко е несправедлив светът. Двоумях се дали да го напиша. Взех това решение тази сутрин по радиото, когато по радиото анонсираха какви събития ще има днес в страната по случай 1 юни – Международен ден на детето. Казаха, че над 30 процента от децата в България живеят в лишения. Това дете е част от тях. Сигурно днес то няма да пее и танцува, няма да бъде на детско парти или на сладкарница с баба и дядо, вероятно ще се радва на някое гълъбче на улицата.
Последвайте ни и във Facebook
