Исмет ИСМАИЛ
В сърцето на чернооченските села Женда и Мурга се разстила тя – Долината на Карамандере.
Не просто долина, а притихнало ехо, забравено дори от ефирния полъх на боговете.
Тук времето е спряло, а заедно с него и споменът за човешки стъпки, за прекъснати разговори, за отминали животи.
Тя е скръбен шепот на миналото, място, където природата е прегърнала забравата и я е превърнала в своя единствена обитателка.
Всяко камъче, всяко тревиче пази история, неразказана и неоценена, а въздухът е изпълнен с тиха меланхолия, която те кара да се замислиш за всички забравени съдби.
Последвайте ни и във Facebook
