Поетът е посветил стихотворение на Ивайло Балабанов
Златка Михайлова
„Камбанен глас“ е заглавието на новата книга на поета от Хасково Петър Ванчев. Изданието е отпечатано с финансовата помощ на програма „Културни инициативи“2025 на Община Хасково.
Стихосбирката представя двете главни направления в творческия характер на самобитния поет- пише писателят Иван Енчев, редактор на книгата. Творбите в първата и част “Свят без гълъби“ изразяват днешните тревоги на автора, неговата непримирима гражданската позиция. Поетът изрича на висок глас безкомпромисни граждански присъди. Не се сдържа да заяви, че е време народът да се събуди от своята многогодишна летаргия. Той е длъжен да хване в ръцете си кормилото на своята съдба.
Във втората част „Камбаните на Хасково“ поетът дава простор на своя лирически талант. Повечето творби отразяват писателската орисия и отчуждението днес. Елегията „Щурецът без окови” е поставена в началото на този цикъл. Тя е посветена на поета Ивайло Балабанов и перифразира заглавието на неговата втора стихосбирка „Окова за щурец” (1984). Чрез един задочен разговор с починалия творец П. Ванчев отправя упрек към настоящето състояние на българското общество.
Всяка творба участва със свой нюанс в общия лирически кънтеж на патриотичната камбана в душата на родолюбивия читател.
„С меда и жилото на делника стихосбирката „Камбанен глас” отразява пълнокръвния животопис на един духовно извисен човек. Ярко изразеният хуманизъм и искреното родолюбие свидетелстват за най-зрелия етап в творческите изяви на поета Петър Ванчев и му определят заслужено място в съвременната българска литература“, категоричен е Иван Енчев.
Петър Ванчев е завършил българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” .Автор е на книги с поезия, белетристика, хумор и сатира. Член е на Съюза на българските писатели.
ЩУРЕЦЪТ БЕЗ ОКОВИ
На Ивайло Балабанов
Жена, семейство, данъци и бит-
окови бяха за поета!
Ти бе щурец в човешки вид
сред толкоз славеи превзети.
Сред хор от бухали и сови
едва дочувах твоя глас,
но чувах как звънят оковите
край нас, за нас и вътре в нас!
Щурецо черен, почернял от мъка,
за теб окови вече няма!
Но там- в космическия пъкъл,
премисляш общата ни драма…
Теб Луцифер със орден те закичи
послушник да останеш в Ада.
Но ти в Отвъдното-
отвъден стих изричаш
за българското робство без пощада.
Горчи в душата ти от днешните отрови
и питаш ни сред тъмните ни нощи:
„КОГА ще скършим днешните окови,
или ще чакаме ПЕТ ВЕКА още?“
Снимка Янко Найденов
