Пенсионните системи на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния споделят редица общи характеристики, но някои постигат по-добри резултати спрямо други. По този повод Институтът за пазарна икономика прави сравнение на системите им като част то своя седмичен бюлетин. По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ. „Дневник“ препубликува анализа им. Заглавието е на редакцията.
Населението в цяла Европа застарява и това не е новина. По данни на Евростат през 2024 г. средната възраст в Европейския съюз е 44.7 години, като тенденцията е възходяща в почти всички страни. Ето защо ефективността и устойчивостта на пенсионните системи са все по-значима тема.
Сравнение на характеристиките на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния показва, че всички те споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред подобни демографски предизвикателства и имат сравнително близки нива на доходи. Освен това, те са със сходни позиции в класациите за дял на пенсионерите в риск от бедност. Докато България постига по-добри резултати от Естония и Хърватия, тя изостава спрямо Унгария и Румъния, като последната е единствената от петте, която се представя по-добре от средното за ЕС. Това създава подходяща основа за открояване както на общите структурни недостатъци, така и на добри практики.
Пенсионните системи на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния споделят редица общи характеристики. Системите са многостълбови по своята структура. Във всички случаи основният източник на доходи за пенсионерите е първият стълб – публична разходно-покривна система. Наред с първия стълб, във всички страни съществуват възможности за участие във втори стълб (капитало-натрупващ) и трети стълб (доброволно частно осигуряване).
Правото на пенсия се базира на осигурителен стаж и вноски, като във всяка страна се дестимулира ранното пенсиониране и се стимулира отлагането на момента на пенсиониране. Създадени са и компоненти като наследствени и инвалидни пенсии.
Въпреки структурните прилики обаче има и доста съществени разлики:
- Наследствени пенсии: България предоставя фиксирана вдовишка добавка от 30% от пенсията на починалия съпруг, докато в Румъния след 15 години брак се прехвърля 50% от пенсията, а в Хърватия, може да се наследят 77% от пенсията на партньора, ако е по-висока на тази на наследника.
- Инвалидни пенсии: В България и Хърватия право на пенсия възниква при загуба на над 50% трудоспособност. В Румъния от 2012 г. достъпът зависи единствено от степента на увреждане, но с формула, която постепенно намалява размера на пенсията. По-радикални промени са предприети в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена извън пенсионната система. Естония заменя пенсиите с помощи за загуба на трудоспособност, администрирани от бюрото по труда, а Унгария – с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. И в двата случая целта е да се ограничи финансовият натиск и да се насърчи участие в пазара на труда.
- Индексация: В България пенсиите се увеличават веднъж годишно по формула половината от ръста на средния осигурителен доход и половината от годишната инфлация. Хърватия прилага по-щедър подход с две индексации годишно, като използва 70% тежест на ръста на доходите и 30% на инфлацията, избирайки по-благоприятния вариант. Естония залага на по-гъвкав модел – 80% тежест на дохода и 20% на инфлацията, с възможност за корекции. Унгария индексира основно по инфлация, като при нужда прави допълнителна корекция в края на годината. Румъния прилага най-щедрата формула, включваща 100% от натрупаната инфлация и 50% от ръста на доходите.
- Коефициент на заместване на доходите: Различията в пенсионния модел ясно се виждат и в нетния коефициент на заместване на дохода за 2024 г. Според данни на Евростат, в Унгария той достига 77% – най-високото равнище сред тези страни и на шесто място в ЕС. В Естония и Румъния коефициентите са съответно 50% и 46%, докато в България е 44%. Хърватия отчита най-ниското ниво, в тази група и като цяло в ЕС с едва 35%. Нещо, което има нужда да се вземе предвид, е това, че коефициентът на заместване се изчислява на база брутните доходи преди и след пенсиониране, което означава, че влиянието на данъците не се отчита. Това е важно, тъй като в Естония, Румъния и Хърватия пенсиите се облагат с подоходен данък, а ставките варират както за трудовите доходи, така и за пенсиите.
- Стимули за отложено пенсиониране: В България пенсията се увеличава с 4% за всяка година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0.45% месечно (до 27% за 5 години), а в Унгария – 0.5% месечно. Естония предлага най-висок стимул: 0.9% месечно (10.,8% годишно). В Румъния бонусите са обвързани с точкова система: 0.5 точки на година след 25 години стаж, до 1 точка при над 36 години.
-
Застаряването на населението в Европа изисква пенсионните системи да балансират между финансова устойчивост и осигуряване на адекватни доходи за пенсионерите. Анализът на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния показва, че макар системите да споделят общи принципи и структурни характеристики има и значителни различия. България изостава по коефициент на заместване и стимули за по-дълъг трудов живот, особено в сравнение с Естония и Унгария, които прилагат по-щедри бонуси за отлагане на пенсията и по-радикални реформи в областта на инвалидните пенсии. Тези различия показват, че в България все още има какво да се направи по отношение на ефективността на разходно-покривния пенсионен стълб и стимулирането на по-дълъг трудов живот, което е ключово за осигуряването на устойчива социална защита и финансова стабилност в условията на застаряващо население.Dnevnik.bg