Исмет ИСМАИЛ
Известно е, че работата на Хъдрелез се смята за лоша поличба сред местните хора и те никога не работят.
Един или двама души, които знаели това, решили в деня на Хъдърелез да откраднат скалните плочки /тикли/, които хората от селото изкарвали от “Кьой йери /селското място/“ в район на махала Халачлар на чернооченското село Житница. Защото така или иначе в нивите на “Узун боджар” няма да има никой. За всеки случай сметнали да отидат преди изгрев слънце на 6 май сутринта и да ги пренесат с волска кола.
По пътя минали покрай вековния грандиозен дъб. Те видели, че казанът за мартуфал стоял до него и чака жените и момичетата от селото да дойдат. Отишли до “Кьой йери /селското място/“ и напълнили волската кола с каменни плочи. На връщане, когато се приближили до големия дъб, видели две момичета да се люлеят на люлката в клоните му, и ги чули да пеят маанета.
Момичетата ги повикали при себе си.
Разбира се, те си мислели, че са от селото. Помолили ги да извадят нещо от казана и да прочетат маани. Противно на очакванията, момичетата изпели намекване за връщане на камъните и проливане на пот от челото. Твърдели, че имат собственик.
Тези хора се опитали да ги отнесат като техни тикли, без да обърнат внимание на смисъла. Воловете обаче закъсали, а каруцата не мръднала дори крачка напред. Момичетата, които продължавали да се люлеят на люлката, продължавали настойчиво да ги подканват да ги оставят на място. Тези хора разбрали, че не могат да вземат каменните плочки и решили да се върнат и да ги оставят. Тогава волската кола минала оттам безпроблемно, но от момичетата нямало и следа.
Когато тези хора се приближили до махала Халачлар, след като се изкачили на хълма, видели, че жените и момичетата се събират в селото и идват да отворят казана и да извадят мартифала. Тези хора разказали какво им се е случило и попитали кои са тези момичета. Жените се изненадали.
Те казали: „Не, ние идваме сега, ние не познаваме тези, които казвате в това село. Така този голям дъб започва да бъде известен като мистериозно място.
Може би малко известна легенда. Истина или не, но трябва да се предава от поколение на поколение.
Последвайте ни и във Facebook
