Фотографията е тишина, наблюдение и памет. Това най-добре знае Младен Савов – човекът, който повече от половин век запечатва лицето на Източните Родопи и човешките истории в тях. Познат като един от най-отдадените фотожурналисти в Кърджали, Савов стои зад обектива не просто като свидетел, а като разказвач на епохи, мигове и съдби. Отдаден с цялото си сърце и душа на професията, която превърна в мисия.
Професионалният му път преминава през „Българска фотография“, 17 години са в във вестник „Нов живот“ в Кърджали, както и през местните издания „Репортер Юг“ и „Спектър“, в чието създаване участва след 1990 г. Успоредно с това сътрудничи на централни медии и се утвърждава като автор на документални и художествени фотографии с разпознаваем стил – жив, честен и човешки.
През годините Младен Савов не просто документира събития – той разказва истории чрез обектива. Снимките му са не просто образ, а послание – за памет, за принадлежност, за човечност, истина и емоция. Те са живи свидетелства за обществените промени, за обикновения човек, за тишината и силата на Родопа планина.
С него разговоря Галина Авренлиева.
– Поставяме началото на този разговор с фокус върху Родопите, защото на 20-ти октомври (понеделник) в Художествения отдел „Станка Димитрова на Регионалния исторически музей в Кърджали от 18 часа ще бъде показана фотоизложбата „Щрихи от Родопите“.
Селекцията включва 40 емблематични фотографии, документиращи природата на Източните Родопи. Ще останат около 3 седмици, за да могат да се видят от жители и гости на Кърджали. Включил съм преди всичко природата. Има пейзажи от Родопите, характерните природни забележителности Татул, Перперикон, Дяволският мост, Орловите скали.
-Фотографията се прави с любов. Как се създава съвършения кадър?
… (Смее се –б.р)..Съвършеният кадър се създава трудно. Когато тръгна и видя, че нещо е много красиво и интересно го снимам, но … все нещо ми липсва, а съм го заснел поне 10-20 пъти. Търся осветлението, сенките, влагам много любов. Рисуване със светлина – това е фотографията. Човек трябва да намери доброто осветление, което да подчертае идеята.
-Какви са уроците във фотографията? Със сигурност не е техническата страна на нещата.
Уроците са, че трябва много снимане. Трябват доста познания, защото законите за изобразителното изкуство важат и при нас във фотографията. Трябва да се познават, за да се получат професионални кадри. И сега много хора снимат. Едно време някак си бяхме ограничени нямаше пътища, ходихме с много усилия, но създадохме невероятни кадри – красиви и хубави.
-Кой модел фотоапарат Ви помогна да споделите своята фотографска визия?
Почнах с обикновените руски „Зенит“-и. Така се стекоха обстоятелства, че по-рано в края на 80-те години в цветния вестник за литература и изкуство „Зорница“, което е издание на вестник „Нов живот“, нашите шефове успяха да се преборят за японски фотоапарат „Канон“. Тогава работих с бай Иван Гунчев, с Лазар Лазаров. Сега съм си купил едно „Сони“, обективът е варио и изпълнява доста функции.
-Кога свършиха онези хубави години за фотографията? В началото на новия век?
Аз не знам дали тези години са свършили, защото фотографията винаги се е развивала бързо и интересно. Изложби има много. Можем да кажем, че в тези преходни години се занимавахме повече с други неща, които ни откъснаха от реалната фотография и живота. Поостаряхме и възрастта те възпира. Има едно място, което трудно се изкачва и отидох отново там, за да се сбогувам с него… ЕГН-то и трудните терени …(смее се –б.р). Красивите неща в Родопите са винаги в закътани и трудно достъпни места. Трябва много ходене, търсене, снимане и накрая да получих един хубав кадър и удовлетворение.
-Работили сте във вестник „Нов живот“. Как започна Вашата кариера там?
Връщаш ме години назад 78 – 79 година ми се обадиха. Причината беше този точно цветният вестник „Зорница“ и бай Иван беше там и така станахме двама фотографи…(тежка въздишка –б.р). Така започнах, а любовта към снимането си остана.
-Казвате ли си все още: Ето това е снимка за първа страница?
Имам опит в доста от жанровете – портрети, хора-родопчани, пейзажи, цветни, черно-бели. Било ми е винаги интересно. Мога да се ориентирам бързо и да нацеля хубавите неща, взимам част от цялата ситуация. Улавяш мига и най-характерното за задачата, за която си изпратен. Остава журналистическото в мен. В момента живея в Пчеларово и най-голямото ми удоволствие е да взема фотоапарата и колата и да тръгна към Паничково, язовир Боровица и да търся най-хубавия кадър. Е, вече не за първа страница … но, пък, е най-добрият за мен.
-Имате ли Ваш жанр?
Преди всичко ме интересува пейзажната фотография, пейзажите от Родопите. С осветлението съм подчертавал хълмовете, меандрите на Арда, водопадите, релефа на планината, защото е много красив, цветен, интересен.
-За да бъдеш добър фотограф, трябва да имаш техника или идея? Кое е по-важно?
Идеята е най-важната за мен. Трябва да ти е ясно за какво да си тръгнал, техниката е от голяма помощ, но идеята е по-важна. Всички снимки на изложбата са цветни. Имам мотиви на черно-бели, все пак си е класика във фотографията. Мечтата ми е здраве и живот догодина да направя един албум да събера новите снимки, да стане нещо красиво за Източните Родопи. Това ми е мечта. Стремя се към това, изисква доста работа, материали имам, но трябва да се седне и да се работи. Ще се опитам да си сбъдна мечтата – луксозно издание с твърди корици, защото Кърджали има нужда от нещо такова. Ще включва различни теми от природни забележителности до история, природа, лица. Пожелавам си само здраве, за да си сбъдна мечтата и направя фотоалбума. Като снимам ми е кеф, тогава съм щастлив.
Младен Савов е не само хроникьор на времето, но и артист с усет към естетиката и дълбочината. Снимките му не просто показват – те говорят. Всеки кадър носи в себе си тишината на момента и дълбочината на онзи поглед, който вижда отвъд очевидното.
Това е фотография, която остава. А, вие, може да ѝ се насладите в продължение на 3 седмици в Кърджалийската галерия от понеделник. Откриването е от 18 часа.
Последвайте ни и във Facebook
