Исмет ИСМАИЛ
Група по интереси от ученици на Средно училище “Христо Смирненски” в село Черноочене се потопиха в есенната приказка.
Тяхната разходка с преподавателката им Байсе Мерт се превърна в пътешествие към сърцето на природата и миналото.
Но истинското откровение беше Бедрово – едно тихо, забравено бившехсело, което все пак диша.
То е изпълнено с духа на миналото, живо от песента на старите чешми и кладенци, от които вечно блика ледена, кристална вода.
Учениците омагьосани, наблюдаваха как природата рисува с огнени багри. Разходката подари едно дълбоко вдъхновение и трепетно усещане за неугасващата красота на Родопите.
На пътя Черноочене – Стремци, в това бивше село, станаха свидетели на една малка постройка… Тя беше възкръсна като Феникс от пепелта след 26 години мълчание и забрава.
Това не е просто сдание, а любов – вдигнат на мястото на бащиното огнище. Той доказва, че ароматът на родния край, че копнежът по дома, нямат граници, нямат срок на годност!
Селото е опустяло от 70-те години на миналият век, но останаха спомените. Хората от Драганово още помнят дядо Шукри и баба Найме, които живели тук до 1999 г.
Помнят как дядо Шукри, до последния си дъх, излизал всеки ден, за да поздрави пътниците в автобуса по линията Три Могили – Черноочене – Кърджали. Автобусът днес мина пак, но го поздравиха децата.
Една стряха, една чешма, един кладенец, няколко тополи… Това беше всичко, което беше останало.
И кой знае? Вятърът може да духа на Изток, може и на Запад, но сърцето винаги ще намери пътя обратно към дома!
Последвайте ни и във Facebook
