На 26 октомври Българската православна църква чества Димитровден. Почита се паметта на Свети Димитър. Предполага се, че той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Какво се прави на Димитровден?
Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пък според народните предания от този ден започва зимния период. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите.
На Димитровден се извършва обичаят „полазване“ – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
Предания за Димитровден
Предание разказва как Димитър заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му се зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято”.
Ритуали и обичаи за Димитровден
Ритуалите и обичаите за Димитровден се определят от това, че празникът е на границата между лятото и зимата. По тази причина в този ден се правят множество гадания. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Поверието гласи, че в нощта срещу Димитровден небето се отваря и сбъдва най-съкровените желания. Не пропускайте да отправите молба към Бога в полунощ. Ако сте праведен, молбата ще бъде изпълнена.
Характерното за празника е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Ако в навечерието на Димитровден луната е пълна, това означава, че през зимата ще има много сняг и посевите ще бъдат на топло, плодородна година и пълни кошери с мед.
На Димитровден започва подготовката за така наречените „миши празници“, които са на следващия ден. Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете.
Ден на строителя
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. По тази причина този ден е празник на строителя.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Празникът на строителя, който е с дълбоки исторически корени е възстановен през 1996г. когато Министерският съвет с постановление обяви 26 октомври – Димитровден за Ден на строителя и архитекта.
Честит Ден на строителя!
26 октомври – именници
На 26 октомври – Димитровден имен ден празнуват много именници, които носят името на светеца: Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димитра, Димитрана, Димана и производните им имена.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен. На Димитровден се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
На Димитровден трапезата е богата. Готви се петел за именника или кокошка за именницата. На масата трябва да има много месо. Приготвя се курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Сервират се зеленчуци. Също се слага варена царевица и пестил.
Честит Димитровден на всички!
Последвайте ни и във Facebook
