Фискалната политика цели да гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси, заяви от парламентарната трибуна финансовият министър Теменужка Петкова по време на обсъждането на проекта за държавен бюджет за 2026 г.
В пленарната зала се получи така, че финансовият министър докладваше параметрите на бюджета на фона на спорове както с „Възраждане“ и ПП-ДБ, така и между тези две парламентарни групи.
„Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа, изразено като дял от Брутния вътрешен продукт за 2026 година, е дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Размерът на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ на начислена основа, изразен като дял от БВП за 2026, е също дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се държавният дълг да достигне 37,6 милиарда евро или 31,3% от БВП през 2026 година“, каза министър Петкова, докладвайки параметрите на държавната план-сметка.
Но въвеждането на СУПТО – софтуера за управление на приходите в търговските обекти, доведе до сблъсък между депутати от „Демократична България“, „Възраждане“ и министъра на финансите Теменужка Петкова.
Божидар Божанов от ДБ предупреди, че новото изискване ще струва изключително скъпо на светлия бизнес.
„И това ще струва на бизнеса, на всеки малък бизнес, по различни оценки, но най-вероятно примерно 500 евро, защото при въвеждането на еврото имаше такива оферти от фирми във връзка с друг тип софтуери и ние можем да правим заключения на база на предишен опит. Явно управляващите на база на предишен опит не правят заключения, тъй като тогава бизнеса изхарчи над 100 милиона, за да го въведе и госпожа Петкова тогава, сигурно защото е търсила пътната карта, не е разбрала тези милиони къде са изтекли. Бизнесът тогава ги изхарчи и сега иска пак да ги изхарчи, само че по две“, заяви той.
Теменужка Петкова отговори, че България е в челните места в ЕС по нисък дълг и каза, че причината за увеличението за дълга трябва да се търси в миналото, по-специално от 2022 г. насам, „станало норма да има 3% дефицит в бюджета“.
“Този дефицит трябва да се финансира и няма как да се финансира, освен с дълг”, заяви финансовият министър.
Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев отговори на обвиненията на Петкова, която обвърза покачването на държавния дълг с неговото управление.
“Заварих по-висок дълг, отколкото го оставих, въпреки увеличението на заплатите. Което значи, че сме се разполагали според чергата си. Вие вдигнахте с 3 процентни пункта съотношението на дълг към БВП. Това не е заради дефицита, а защото изтеглихте 9 млрд. лв. допълнителен дълг, който се ползва за касичката ББР, БЕХ и други държавни предприятия. Моля да не спекулирате с тази тема, защото явно нищо не разбирате!”, заяви той.
Попита дали е нормално всички корпоративни данъци в държавата да са повече от това, което ще се заделя като средства съд и сигурност.
Атанас Атанасов от БСП заяви, че бюджетът показва каква държава ще е България – която застава зад гражданите си “когато това е най-важно”.“В този бюджет личи нашият почерк, ангажименти и отговорност. Този бюджет е социален и това е напълно естествено на прага на еврозоната. Хората трябва да са спокойни, че държавата е зад тях”, настоя Атанасов.
Според него този бюджет „връща усещането, че държавата може да бъде справедлива”.
Хюсни Адем от АПС коментира, че в бюджета се наблюдава липса на последователност, стратегическа мисъл и планиране. Според него правителството предпочита козметични решения и прикрива задълбочаващи се проблеми. Депутатът от групата на Доган е на мнение, че най-голямата слабост е увеличаването на данъчната и осигурителна тежест, както и зависимостта от външен дълг.
“Социалната политика се свежда до краткосрочни парични раздавания. Това не е политика за подкрепа, а на подчинение и зависимост, която възпроизвежда бедността. Трасира я към следващите поколения с нови заеми”, заяви Адем.
Мартин Димитров (ПП-ДБ) нарече бюджета „най-левичарския“ за последните години и отново настоя, че ударени ще бъдат средната класа и бизнеса.
Финансовият министър Теменужка Петкова обаче възрази с аргумента, че между 30 и 70 % от оборотите могат да бъдат укрити и изискването реално ще изсветли икономиката.
„В търговските обекти се използват софтуери за управление на търговската дейност, които дават възможност за вграждане на функционалности, позволяващи при приключване на продажбата да не се подава команда към фискалното устройство за отпечатване на фискален бон, а от нефискално устройство се разпечатва и предоставя на клиента бон, имитиращ фискалния“, коментира министър Петкова.
Финансовият министър Теменужка Петкова защити проектобюджета по-обстойно, като нападна Асен Василев. Обяви, че по времето на управлението на Асен Василев като финансов министър той е прехвърлил контрол върху бандеролите в Агенция „Митници“ и че в МФ има докладни, които го предупреждават за сериозни рискове, свързани с неговото решение:
„Независимо от това издавате запис – физическият контрол върху отпечатването на бандероли да не се осигурява от МФ. Добре е да се знае защо сте искали всичко това да се прехвърли в Агенция „Митници“. Каква касичка е ББР? Защо заблуждавате хората с ББР и БЕХ? Увеличаването на капитала на ББР се извърши публично и прозрачно, това намерение на правителството е заявено в средносрочната прогноза. Средствата ще се използват за публични сектори със стратегическо значение на страната – ВиК, здравеопазване, инфраструктура и т.н. Изброили сме ги.“
Тя каза, че по времето на управлението на ПП над 5 млрд лв. са излязло от българската държавна енергия: „Щяхте да купуват зърно с 1 млрд. лв, който взехте от БЕХ, а сега говорите, че е касичка“, възмути се финансовият министър.
Добави, че БЕХ е „структуро-определящо дружество, ключово за икономиката“ и призова Асен Василев да не заблуждава целенасочено хората, защото е наясно с материята.
Цончо Ганев (Възраждане) каза, че не е редно да се сочи като виновник Асен Василев за този бюджет, защото коалиционната политика на правителството да създаде „бюджет на фалита“. „За следващата година само за заложени нови 21 милиарда дълг. Управляващите либерали загробват страната ни с 40 млрд. дълг“, заяви Ганев.
Отношение по бюджета взе транспортният министър Гроздан Караджов (ИТН). Обяви, че ПП-ДБ ги е яд, че не те разпределят бюджета и “няма да има пари за пудели и пачки”, което накара ДПС-НН да подвикват от място одобрително. Караджов каза, че ПП-ДБ некоректно обясняват колко ще струва повишението на осигуровките на българските работници. По негови изчисления е едва “над 20 евро месечно”.
Любен Дилов (ГЕРБ) се оплака от това, че ПП-ДБ обвиняват ГЕРБ в корупция, но посочи, че Кирил Петков е подал оставка заради корупционен скандал в Столична община.
“Щото можем, а вие що не управлявате? Щото не можете! Претенциите ви са на базата на колко депутатски места? Имахте възможност да управлявате. Уплашихте ли се – уплашихте се? Избяга ли единият от лидерите ви – избяга” обърна се той към ПП-ДБ и ги обвини в “когнитивен дисонанс” и “постоянна шизофрения”.
Срещу софтуера се обявиха и от „Възраждане“.
В пленарната зала за обсъждането на бюджет 2026 са министър-председателят Росен Желязков и министри от кабинета.
Високото напрежение започна още от самото начало на дебатите, като тон зададоха от „Възраждане“.
В декларация от парламентарната трибуна от партията на Костадин Костадинов се обявиха за разширяване на търговските хоризонти на България, връщане на световните пазари и икономическо многообразие.
Депутатът Климент Шопов подчерта, че това е била и една от целите на представителите на партията, взели участие във форума „БРИКС и сътрудничеството в Европа през предизвикателства“, провел се в Сочи от 13 до 16 ноември.
Винаги, когато България е зависела от един доминиращ икономически регион последствията са били тежки. Много пъти зависимостите са били резултат от решенията, които ние сме вземали, аргументира се Шопов.
Трийсет и шест години след промените правим същата грешка – близо 60% от износа ни е насочен към една икономическа зона – ЕС, България е силно уязвима, няма явни икономически ползи, прочете депутатът. И продължи – правителството залага програми за внасяне на чуждестранни работници, вместо да разширяваме хоризонтите си, управляващите ни тласкат към още по-дълбока зависимост – прибързаното присъединяване към еврозоната. Какво правим, ако ЕС се разпадне, питат от „Възраждане“.
„България винаги е била на кръстопът – географски и исторически, между Изтока и Запада, между Севера и Юга. В продължение на векове сме се намирали в сферата на влияние на различни политически сили – на Византия, Османската империя, а в съвременността на Германия и СССР. Днес сме в периферията на ЕС“, каза още Климент Шопов.
Декларацията на „Възраждане“ предизвика контра заявление от страна на ПП-ДБ.
Депутатът Явор Божанков също излезе с декларация от името на парламентарната група, но против присъствието на „Възраждане“ на въпросния форум в Русия.
Този форум по същество е антиевропейски. На него са селектирани политици, които последователно и системно работят за разделение на европейските общества, разграждане на доверието в европейските политически системи и разколебаване на единството на Европа, каза Божанков.
„Този дебат в нашия парламент не се проведе, но в Германия той придоби твърде интересни оттенъци. Там дори популистката партия AfD се разграничи от своите представители“, продължи Божанков, заклеймянайки действията на „Възраждане“.
„Християндемократите, които би трябвало да бъдат за пример на партия ГЕРБ, отидоха и по-далеч. Те казаха, че това е заплаха за националната сигурност“, посочи той. Божанков отбеляза, че в Германия са поставили резонно въпроса към техните служби за сигурност споделяли ли са тези народни представители информация за военните тайни на своята страна и за политиката на отделните държави в Европа и дали са изложили на риск сигурността на отделните страни членки.
В България нашата парламентарна група поставя същия въпрос към нашите служби, защото, припомням, това не е първото посещение, откакто Русия ни е обявила за неприятелска страна, каза депутатът от ПП-ДБ.
Явор Божанков отбеляза, че, за съжаление, на този форум е имало и представител на управляващото мнозинство. „Управляващото мнозинство не се е разграничило. Ние не чухме тяхната категорична позиция така, както я чуваме в Германия“, коментира той. Затова настояваме за две неща: първо да следваме нашите европейски колеги и да поставим също тези сериозни въпроси към нашите компетентни органи, към българските служби за сигурност, каза Божанков. Но и ние като народни представители да си отговорим първо за себе си и после пред нашите избиратели наистина ли отхвърляме и се противопоставяме на това.
Божанков призова останалите депутати да дадат категоричен отговор. Нашата позиция е ясна, но е нужен базов консенсус в българския парламент поне по този въпрос, заяви депутатът от ПП-ДБ.
Заради двете декларации градусът в пленарната зала се повиши и бе дадена почивка.
Epicenter.bg