Пленумът днес решава – ще има ли конгрес другата неделя.
Ще се избием ли, докато се обновяваме, това е голямата дилема пред БСП сега.
Има голяма вероятност конгресът на партията, насрочен за 7 и 8 февруари, да бъде отложен, научи Епицентър.бг от източници на „Позитано“ 20. В централата на БСП са получени над 100 заявления от партийни структури с такова искане. И в късния следобед в петък дойде още едно – от ямболската община Тунджа.
Настроенията в партията стремително се променяли в този дух, тъй като все по-силно се осъзнавало, че БСП е „на ръба“ и може да не намери място в следващото Народно събрание особено на фона на задаващия се политически проект на президента (2017 – 2026) Румен Радев. Социалистите били наясно, че с негативизъм и реваншизъм няма как да станат симпатични на избирателя. И затова залагат на обновление с надеждата да прескочат 4-те процента.
Все по-тревожни ставали гласовете, че лявото е в опасност, защото формацията на Радев, където се очаква да отидат много гласове, традиционно подавани за Столетницата, едва ли ще е лява. „Голямата задача в момента е да спасим лявото“, не крие председателят на партията Атанас Зафиров.
„Нови лица в листите, опитните кадри – крачка назад!“ – стана общ лозунг и на двата лагера в Столетницата, които ще премерят сили на пленума в събота.
Те са свързани с две визии за непосредственото бъдеще на партията.
ЛИНИЯТА „ЗАФИРОВ“ – ПЪТ НА МЛАДИТЕ, БЕЗ КЪРВАВИ БИТКИ
Първата е на председателя Атанас Зафиров, споделяна публично от зам.-председателя Калоян Паргов и от шефа на червената парламентарна група Драгомир Стойнев. Според тях партията няма нужда от „кървави битки“ и „братоубийствени войни“, в каквито обикновено се превръщат състезанията за председателския пост в навечерието на предсрочните парламентарни избори, защото това ще я отслаби допълнително.
Зафиров, а след него и Стойнев, обявиха, че няма да бъдат в
кандидатдепутатските листи – ще направят път на младите, като знак за обновление.
С този ход те се опитват да лишат от аргументи привържениците на конгрес сега, чийто основен лозунг е „да дадем знак, че сме си научили урока, да отворим листите за млади хора“.
Зафиров първи даде знак в посока „крачка назад“. „БСП трябва да отвори листите си за млади, подготвени хора и да чуе гласа на обществото. Правя крачка назад и давам заявка, че няма да участвам в следващите парламентарни листи“, обяви изненадващо в четвъртък вечерта Атанас Зафиров.
След него на другата сутрин и Стойнев обяви:
„Трябва едно поколение в БСП да се оттегли – и аз съм част от него. То беше дълго време в политиката, бореше се. Имаме много млади хора, които се вслушаха в съветите и веднага влязоха в боя.“
Според Зафиров свикването на конгрес сега е „елитарно“. Председателят припомня, че е настоявал конгресът да бъде веднага след изборите, за да бъде понесена политическа отговорност за представянето на партията.
И се аргументира: „На нас ни трябва време, спокойствие. Трябва ни сериозна организационна работа, а един конгрес е тежко, в това число и финансово бреме.“
„Имаме нужда от конгрес веднага след изборите и за да даде посоката в новата политическа конфигурация накъде трябва да тръгне левицата“, смята председателят на БСП.
Също като него и Драгомир Стойнев е болезнено откровен:
“От опит знам, че един такъв конгрес може да бъде братоубийствен, а на нас сега ни е нужна мобилизация и единство. Считам, че той трябва да се проведе след парламентарния вот – тогава партията да прецени дали лидерът трябва да бъде сменен и да зададе посоката на БСП.”
ЛИНИЯТА „ГУЦАНОВ“ – КОНГРЕС ВЕДНАГА
Становището на другия лагер изрази Борислав Гуцанов, социален министър в оставка и основен конкурент на Зафиров за лидерския пост на конгреса миналия февруари.
„Категорично трябва да има конгрес на БСП на преди изборите. И затова съм един от инициаторите за такъв конгрес“, изтъква Гуцанов, според когото провеждането на конгрес е „задължително за БСП“.
Още по-краен от него е Крум Зарков, според когото социалистите трябва да поемат курс към радикална промяна – не просто смяна на една личност с друга, а цялостно преосмисляне на поведението на БСП. Зарков обяви, че влиза в битката за председателското място в Столетницата с мисията, че „съм длъжен“ да наложи визията за „смисъла на съществуване на БСП, на необходимостта ѝ за българските граждани“. Той вижда себе си като изразител на хората, които споделят тази вълна. „Подаването на оставка в една формация не означава нито наказание, нито срам. Това е осъзнаване. Това е шанс за организацията, която те е издигнала да продължи напред“, разясни Зарков, според когото Зафиров не може да остане начело на партията, а конгресът е единственият валиден начин социалистите да стегнат редиците за предстоящите избори.
Председателят на Младежкото обединение Габриел Вълков е по-умерен. В интервю за Епицентър.бг той заяви, че конгресът ще прецени дали да остане като кандидат или да се оттегли и да подкрепи някой от останалите кандидати. „За мен най-важното е партията да бъде обединена, защото тези избори ще бъдат много тежки и ние трябва заедно да извървим този път“, категоричен е Вълков.
За него ключовата дума е диалог. И разбирането, че „нищо не е на всяка цена“.
„Аз не гледам на конгреса като на място, където да се изпокараме, а по-скоро го виждам като едно обединително заседание, на което заедно да начертаем новия път за лявото и конкретно за БСП“, категоричен е Габриел Вълков.
УЧАСТИЕТО НА БСП В ПРАВИТЕЛСТВОТО „ЖЕЛЯЗКОВ“ – ДЪРЖАВНИЧЕСКИ ХОД
Ако на конгреса се стигне до избор на ново партийно ръководство, няма как в спора да не бъде засегната темата за участието на левицата в правителство заедно с ГЕРБ и ИТН. Зафиров вече предупреди за това, като каза, че подобен разговор би нанесъл непоправими щети, създавайки в обществото образ на БСП като партия, която „не става за управление“.
По неговите думи не трябва да бъде отричана линията, че БСП може да бъде държавотворческа партия вместо самоцелна опозиция. „Трябва да имаме самочувствието, че можем да управляваме и да се борим за своите избиратели не с лозунги, а с реални действия”, категоричен е той.
А точно това впечатление ще остане в обществото, ако спорът в залата на конгреса се изроди в „за“ или „против“ участието в последното правителство.
Разбирането на другата визия изрази Крум Зарков. В управлението с ГЕРБ и ИТН БСП е била принизена до „прост апендикс“.
Габриел Вълков също е критичен, но по друг начин. Неговата оценка за работата на социалистите министри в кабинета е положителна. Той вижда проблема в това, че Зафиров не е успявал да каже ясно „Не“, когато това е било необходимо.
Дори в най-спокойния вариант на подобен спор – конгресът дава положителна оценка на участието на БСП в кабинета на Росен Желязков, червените ще изпаднат в шизофренна ситуация – защо тогава искат смяна на лидера си, който е и вицепремиер в това правителство?!
И как с такова „лице“ се отива пред избирателя само след два месеца?!
Ако на 31 януари социалистите тръгнат по начертания на предишния пленум път, на 7 и 8 февруари ще има конгрес, а дотогава – оспорвана вътрешнопартийна борба, която ще избива всеки ден във медиите и ще разколебава симпатизантите на партията в решимостта им да я подкрепят на изборите.
Зафиров вече даде да се разбере, че няма да предаде председателския пост без бой. И ако загуби на пленума в събота, ще пренесе битката в началото на конгреса на 7 февруари. Зафиров вече е казвал, че решението на Националния съвет за смяна на лидера не е задължително за конгреса – делегатите може да подредят друг дневен ред, в който да няма точка за смяна в партийния връх. И така на практика да му дадат вот на доверие.
А на пистата вече загрява Румен Радев, за когото червените са гласували два пъти и винаги са харесвали. Не бива да се забравя, че левицата загуби стотици хиляди гласоподаватели, след като Корнелия Нинова като лидер на БСП се обърна срещу Радев. И които не се върнаха, след като този курс бе сменен.
В състезанието за лидер на БСП има над 11 имена, получили номинации от структурите. Но кръгът постепенно се стеснява. Председателят на БСП-София Иван Таков направил крачка назад, младият социалист Атанас Атанасов – също. Остават Зафиров, председателят на Младежкото обединение Габриел Вълков, бившият президентски секретар Крум Зарков, зам.-председателят на партията Калоян Паргов, социалният министър Борислав Гуцанов.
Призоваващите към разум са прави – има сериозна опасност на 135-годишната социалистическа традиция в България да бъде сложен безславен край.
И историята дори няма да запомни имената на тези, които предизвикат това.
Epicenter.bg