Зеленски: Днес се навършват точно четири години, откакто Путин превзе Киев за три дни

Володимир Зеленски се обърна към украинците по случай четвъртата годишнина от избухването на Първата световна война. Украинският президент разказа за огромния път, който страната и нейният народ са извървели от 24 февруари 2022 г. насам, и показа кабинета си в бункера на улица Банкова в Киев, където е работил през първите месеци на руската атака. Ето откъси от обръщението му и пълната му видео версия.

Днес се навършват точно четири години, откакто Путин превзе Киев за три дни. И това говори много за нашата съпротива, за това как Украйна се бори през цялото това време. Зад тези думи стоят милиони наши хора. Зад тези думи стои голяма смелост, упорит труд, издръжливост и дългият път, който Украйна извървя от 24 февруари насам.

Този кабинет, тази малка стая в бункера на улица Банкова – именно тук проведох първите си разговори със световни лидери в началото на войната. Разговарях с президента на САЩ Джо Байдън тук и именно тук чух: „Владимире, има заплаха, трябва незабавно да напуснете Украйна. Готови сме да помогнем.“ И аз отговорих, че ми трябват оръжия, а не такси.

Всички сме живи хора и този ден всички ние, всички украинци, бяхме уплашени и наранени, мнозина бяха в шок и мнозина не знаеха какво да кажат, но на някакво невидимо ниво всички знаехме, че няма друга Украйна. Това е нашият дом и всички разбирахме какво трябва да се направи.

Това беше избор. Избор, направен от милиони украинци тогава. Нашият народ не вдигна бялото знаме, а защити синьо-жълтото. А окупаторите, които си мислеха, че ще бъдат посрещнати с опашки от цветя, видяха опашки във военните пунктове. Нашият народ избра съпротивата.

Работих тук, в бункера, след това се качих горе, обърнах се към вас, хората. Нашият екип беше тук, правителството, ежедневни срещи с военните, телефонни разговори, търсене на решения – всичко необходимо, за да оцелее Украйна. Честно казано, беше различно и тук се чуваха както официални, така и неофициални езици, защото всеки пакет помощ, всяка санкция срещу Русия, всяка пратка оръжие – всичко това трябваше наистина да бъде извлечено. Вярата в Украйна трябваше да бъде извлечена. Трябваше да накараме света да се присъедини.

Призивите проработиха, защото украинците се бореха със спираща дъха отчаяние. И тази съпротива беше видима от космоса. Беше абсолютно вдъхновяващо, така че скоро всички видяха това синьо-жълто море – хиляди хора с нашите знамена на площади в цяла Европа и света.

И така, постепенно, с трудност, стъпка по стъпка, тухла по тухла, Украйна изгради основата, която ни позволи да издържим: когато преживяхме първия ден на войната, най-дългия в живота ни. И после още един. И още един. И после седмица. Две. И после… и после месец. И видяхме пролетта, когато изглеждаше, че февруари никога няма да свърши. Получихме първата си пролет по време на Голямата война. Това беше повратна точка и за първи път тази мисъл проблесна през ума на всички: можем да го направим. Украйна може да го направи.

Следващият важен етап от нашата борба, когато Украйна не само стоеше твърдо и не само отстояваше позициите си, но и когато Украйна се бореше. Когато историята се правеше от цели градове. Градове-герои. Градове-герои, които маршируваха напред. Видяхме първите офанзиви, първите успехи и това, което е невъзможно да се забрави: първите очи – очите на украинците, които чакаха своите.

Думата „хлопок“ придоби ново значение и колко щастливи бяхме, когато чухме първото „пляскане“ в Русия. Не беше злоба, беше просто украинската дума за справедливост. Тя отекваше със звуците на Стугна, Олха, Нептун и рева, с който потъна крайцерът „Москва“. Тогава това беше събитие, по-късно се превърна в традиция.

Малко неща стоплят украинските сърца повече от образите на вражески военни съоръжения и горящи нефтопреработвателни заводи. Когато се случи за първи път, беше голяма новина. Сега е почти ежедневно.

Това, което някога изглеждаше като научна фантастика, сега се превърна в норма.

Но това не е достатъчно – ще направим повече, защото Русия не спира, за съжаление, и се бори с всички методи срещу света, срещу нас, срещу хората.

Путин разбира, че не е в състояние да победи Украйна на бойното поле, а „втората армия на света“ се бори срещу високи сгради и електроцентрали. А сега украинците преживяват най-трудната зима в историята.

Кои други хора могат да направят това? Въпреки войната, всички тези атаки, всички тези изпитания, те могат да преодолеят злото, да преодолеят унинието, отчаянието. И да се държат. И да стоят единни.

И с всичко това ние трябва да постигаме резултати навсякъде. Да се ​​възстановяваме след всяка атака. Да попълваме противовъздушната си отбрана с ракети всеки път. Да ходим на работа всяка сутрин. Да поддържаме позициите си постоянно. Да говорим на света като равни.

От всяко такова действие, от всички такива стъпки, постижения и малки победи се формира велика Украйна. Велика, защото съдържа вас, хората, които вдъхновяват планетата.

Наистина искам един ден да дойда тук с президента на САЩ. Знам със сигурност: само като посетят Украйна и видят живота и борбите ни със собствените си очи, почувстват нашия народ и това море от болка – само тогава ще могат да разберат за какво всъщност е тази война. И за кого. Кой е агресорът тук? Кой трябва да бъде притиснат. Да разберат, че Украйна защитава живота, бори се точно за това. И това не е уличен бой. Това е атака на болна държава срещу суверенна. Да разберат, че Путин е тази война. Той е причината тя да започне и пречката за нейния край. И Русия трябва да бъде поставена на мястото си, за да има истински мир.

Казват, че времето лекува. Не съм сигурен. Поне аз не знам колко време ще отнеме да се излекуват всичките ни рани. Всички онези мъчителни въпроси „колко?“, които горят вътре. Колко сълзи са били проплакани? Колко атаки, коварни удари? Колко белези по сърцето? Колко знамена в гробищата ни? Колко имена?

Разбира се, всички искаме войната да свърши. Но никой няма да позволи на Украйна да приключи. Искаме мир. Силен, достоен и траен. И преди всеки кръг от преговори давам на нашия екип много ясни директиви. Те винаги се правят чрез класифицирани укази, но със сигурност няма да разкрия държавна тайна, ако кажа основното си послание: не нулирайте всички тези години, не обезценявайте цялата борба, смелостта, достойнството, всичко, през което Украйна е преминала. Не можем, не можем да се откажем от него, да го забравим, да го предадем. Ето защо има толкова много кръгове преговори и битка за всяка дума, всяка клауза, за реални гаранции за сигурност, за да бъде сделката силна. Историята ни наблюдава отблизо. Споразумението не трябва просто да бъде подписано; то трябва да бъде прието – прието от украинците.

Спомняйки си началото на инвазията и гледайки към днешния ден, имаме пълното право да кажем: ние защитихме независимостта си, не загубихме държавността си, Украйна съществува, и не само на картата.

Пролетта е на по-малко от седмица. Преодоляваме най-тежката зима в историята. Това е факт. И не е лесно. Не е лесно за всички вас. Но както в първия ден на войната, ние продължаваме да градим нашето утре – стъпка по стъпка, задача по задача, постижение по постижение. И всеки резултат, всеки успех, всяко „Украйна го направи“ – е благодарение на всички вас. На украинския народ.

Dnes.bg