Съдът на ЕС (СЕС) постанови определения, в които отхвърля по недопустимост молби за времено спиране на въвеждането на еврото в България като обезпечителна мярка, сочи справка на сайта на съдебната институция.
Молбите са подадени по дело T‑653/25 R II, заведено от анонимизирани жалбоподатели, представлявани от адвокатите Румяна Ченалова и Е. Костова-Петкова, и по дело T‑654/25 R, заведено от евродепутата Станислав Стоянов (Европа на суверенните нации/“Възраждане“) и представляван от същите адвокати.
Делата са срещу актове на Съвета на ЕС, свързани с въвеждането на еврото в България.
Според съда и при двата случая „в молбата за допускане на обезпечение жалбоподателят на практика не излага доводи относно условието, свързано с неотложността, както и с претеглянето на съответните интереси“, както и „молбата за допускане на обезпечение не съдържа достатъчно точно и пълно изложение на обстоятелствата, позволяващи да се разгледа условието за неотложност“.
Припомня се, че съгласно постоянната съдебна практика неотложността трябва да бъде преценявана във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която е поискала временната мярка. Не е необходимо неизбежността на вредата да се установи с абсолютна сигурност. Достатъчно е тя да е предвидима с достатъчна степен на вероятност. Страната, която се позовава на нея, обаче остава длъжна да докаже фактите, за които се предполага, че обосновават възможността да настъпи значителна и непоправима вреда, и да представи на съдията по обезпечителното производство конкретни и точни индиции, подкрепени от подробни документи, които доказват положението ѝ и позволяват да се разгледат точните последици, до които вероятно ще доведе липсата на исканите мерки. По този начин страната, която иска да се постанови временна мярка, е длъжна да представи документи в подкрепа на информацията, която може да създаде вярна и точна представа за положението, което според нея обосновава постановяването на тези мерки.
СЕС обаче преценява, че в молбата си за допускане на обезпечение жалбоподателите (и в двата случая – бел. ред.) не обосновават становището си относно условието за неотложност.
В молбата за допускане на обезпечение се излагат доста общи съображения, съгласно които въвеждането на еврото в икономическия и политическия контекст, описан в Република България, предвид бюджетните показатели и данните относно инфлационните процеси, ще има сериозни и необратими последици за всеки български гражданин, включително за самия него. Българските органи предпочели приемането и въвеждането на еврото да се осъществи по т.нар. „сценарий на големия взрив“, което предвид състоянието на българската икономика, в условията на парламентарна криза, външен дълг, наближаващ границата от 60 процента, и инфлация над допустимите граници ще доведе до сериозни и необратими вреди. Според жалбоподателя това придава на случая неотложен характер, тъй като въвеждането на еврото било автоматичен процес и са оставали броени дни до фактическото въвеждане в обращение на евро монети и банкноти, отбелязват магистратите.
Съдът заключава, че „това изключително общо и лаконично твърдение не предоставя никаква информация относно причините за настъпване на значителната и непоправима вреда, която жалбоподателите рискуват да претърпят, и a fortiori не е подкрепено с никакво доказателство относно настоящото положение на жалбоподателите, което да може да обоснове постановяването на исканите временни мерки“.
Източник: dnes.bg