С наближаването на последния краен срок, който президентът на САЩ Доналд Тръмп даде на Иран за отваряне на Ормузкия проток, той засили заплахите към страната.
„Иран може да бъде елиминиран за една нощ и това може да стане във вторник“, обяви Тръмп в реч в Белия дом, цитирана от световните агенции.
По-рано американският президент повтори заплахите си да удари мостове и електроцентрали в ислямската република.
Ще унищожим всички мостове и електроцентрали в Иран за „четири часа“, ако няма споразумение, заплаши по-рано той.
Иранците са „готови да страдат“ за свободата си, твърди Тръмп
Иран отхвърли предложенията за временно прекратяване на огъня, като вместо това призова за окончателно прекратяване на конфликта и отмяна на санкциите.
Иранските въоръжени сили обявиха, че не се страхуват от „арогантните изказвания на Тръмп.
„Грубата реторика, арогантността и безпочвените заплахи на заблудения американски президент, произтичащи от безизходицата, пред която е изправен, и насочени към оправдаване на многократните поражения на американските военни, няма да спрат Иран да се бори“, заяви говорителят на командването на иранските въоръжени сили Ебрахим Золфакари, цитиран от държавното радио и телевизия.
Доналд Тръмп удължи с един ден крайния срок за Иран да отвори Ормузкия проток
Той публикува съобщение в социалните мрежи: „Вторник, 20:00 ч. източно време!“
Последният срок, който президентът на САЩ даде на Иран да отвори Ормузкия проток, е вторник, 20 ч. източно време в САЩ – 3 ч. сутринта в сряда в България.
NZZ представя три актуализирани сценария за това как може да завърши конфликтът на САЩ с Иран и какво означава това за геополитическото противопоставяне.
Сценарий 1: Израел и Съединените щати постигат целите си. Конфликтът приключва и започва постепенно разведряване: големите сили намират общ език с американската суперсила.
Дори след месец боеве иранският режим продължава решителната си съпротива. Той и неговите съюзници многократно успяват да пробият отбраната на Израел, САЩ и държавите от Персийския залив с ракетни атаки и атаки с дронове. Ормузкият проток, толкова важен за транспортирането на изкопаеми горива, остава ефективно блокиран за неопределено време: корабоплаването е парализирано от страхове за ирански удари. Победа за моллите? Не съвсем.
В първия сценарий непрекъснатите израелски и американски удари срещу военната инфраструктура на Иран постепенно, но неумолимо дават резултат. Добре въоръженият Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) и армията са сведени до бледа сянка на предишната си слава. Стратегията за целенасочени убийства, насочени към ключови фигури на режима, деморализира и разделя новото ръководство. Израел и САЩ, използвайки разузнавателни методи, целенасочено се опитват да спечелят тези лидери на своя страна. Още: Шефът на иранското разузнаване убит при удари на САЩ и Израел
След като беше напълно отстранен от радикалното крило на КСИР през първите седмици на конфликта, избраният и реформаторски настроен президент на Иран Масуд Пезешкиан успя да си възвърне позицията. Пезешкиан си осигури подкрепата на реформаторски настроените сили в системата, включително бившия президент Хасан Рухани и Мохамед Хатами, които бяха под домашен арест преди началото на боевете. Много иранци, които се надяваха на промяна, започват публично да подкрепят реформаторите.
Рискованият залог на Тръмп в крайна сметка се отплаща. Той заявява, че макар да не е търсил смяна на режима, лидерите на предишното правителство вече са мъртви. Тази „смяна на режима отвътре“ води до прекратяване на огъня в рамките на две до три седмици и предотвратява потенциални граждански вълнения. След това новото иранско ръководство прави убедителни отстъпки: обещава да демонтира ядрената си програма и позволява международни инспекции на своя територия.
В отговор САЩ и ЕС облекчават санкциите. Икономическото положение на Иран се подобрява сравнително бързо. Техеран предпазливо се сближава със Запада, религиозните структури губят влияние, а КСИР прагматично се адаптира към новата реалност.
Цените на петрола и газа бързо спадат след обявяване на прекратяването на огъня, стабилизирайки се около 70 долара. Инфлационният натиск върху тях отслабва. Световната икономика въздъхва с облекчение, но натрупването на оръжия продължава. Държавите от Близкия изток също искат да инвестират повече в оръжия и търсят сближаване със САЩ. Фактът, че предполагаемите съюзници на Иран – Русия и Китай – бяха просто зрители в този конфликт, намалява тяхната геополитическа привлекателност и влияние в региона. Още: По-скъпи билети, по-малко полети: Поредна голяма нискотарифна компания с мерки заради войната в Близкия изток
„Оста на автокрациите“ губи още един партньор след Венецуела. Русия се сближава още повече с Китай, но и двете столици се стремят да избегнат открита конфронтация с Вашингтон. Съединените щати получават възможност да изтеглят силите си от Близкия изток и да се съсредоточат върху Тихоокеанския регион. Американската демонстрация на сила, на фона на стремежите на Китай за глобално лидерство, води до фаза на разведряване. САЩ, макар и да остават безспорна суперсила, оформят нова архитектура на сигурност, която отчита и регионалните сфери на влияние.
Сценарий 2: Противостоянието приключва без големи геополитически промени: светът остава в непредсказуема преходна фаза.
Месец след началото на конфликта Корпусът на гвардейците на ислямската революция губи значителна част от военния си потенциал и най-видните фигури от предишното си ръководство. Иран обаче продължава да бомбардира целия регион с балистични ракети и най-вече с хиляди дронове.
Иранската блокада на Ормузкия проток предизвиква нарастващо безпокойство на енергийните, стоковите и финансовите пазари. Международната агенция по енергетика предупреждава за заплахата от енергийна криза, която може да бъде по-лоша от тази през 70-те години на миналия век. Още: Петролът отново тръгна нагоре: Кой разклати пазарите и докъде може да стигне новият скок?
Американските цели са неясно формулирани и се изразяват по различен начин в зависимост от настроението на президента. Тръмп може да обяви „мисията е изпълнена“ във всеки един момент, само и само да изглежда победил във вътрешнополитически план.
Пентагонът предислоцира сухопътни сили в Близкия изток и не изключва ограниченото използване на морски пехотинци и десантчици. Но рискът е твърде висок. Затова през втората половина на април Тръмп обявява, че е постигната сделка, въпреки възраженията на Израел и държавите от Персийския залив.
Режимът в Техеран вижда ползите от този резултат като отстъпки, като същевременно засилва властта си във вътрешнополитически план. Той заявява, че се е отказал от плановете си за разработване на ядрени оръжия, но има признаци, че работата може да продължи тайно. Санкциите срещу Иран все още не са облекчени. Блокадата на Ормузкия проток е официално вдигната, но подобно на организираната престъпност местните ирански сили започват да изискват „такса за сигурност“ от корабите – такса за гарантирано преминаване.
Енергийните пазари се връщат към нивата си отпреди войната по-бързо, отколкото мнозина се опасяваха. Други фактори отново определят бъдещата динамика на световната икономика. Великите сили изчакват момента и се опитват да се възползват от безизходицата в своя полза. Споразуменията между големи и регионални играчи се умножават, докато конфликтите в Близкия изток остават неразрешени. Още: „Безупречно изпълнена мисия“: Нетаняху поздрави Тръмп за спасяването на американските пилоти
САЩ от една страна демонстрират военния си потенциал, но от друга са изразходвали значителна част от боеприпасите си, особено средствата за противовъздушна отбрана. Ореолът на тяхната непобедимост избледнява на фона на реалното изтегляне на войските.
Китай печели най-много от тази динамика. Европа остава обвързана с конфликта в Украйна и собственото си противопоставяне с Русия. САЩ не могат да се съсредоточат изцяло върху Тихоокеанския регион. Свят на различни сфери на влияние, променящи се съюзи и неопределена силова политика се превръща в новата нормалност.
Сценарий 3: Противостоянието ескалира в глобална конфронтация и отслабва лидерството на САЩ. Победителите създават нов световен ред.
Третият сценарий е най-неблагоприятен за Запада. Корпусът на гвардейците на ислямската революция провежда асиметрични действия, което в крайна сметка кара президента на САЩ да вземе решение за разполагане на сухопътни сили. Американските морски пехотинци окупират иранския нефтен остров Харг и ивица иранска територия по протежение на Ормузкия проток. Още: Войната и храната: Световните цени на храните растат за втори пореден месец
В отговор Иран засилва атаките с дронове срещу държавите от Персийския залив, увеличава ударите по енергийната инфраструктура на региона и извежда от строя жизненоважни съоръжения. Използвайки ракети, изстреляни дълбоко от територията му, той успява да нанесе значителни загуби на американските подразделения. Унищожаването на командния самолет от системата за ранно предупреждение и управление (AWACS) на американските военновъздушни сили във военновъздушната база „Принц Султан“ в Саудитска Арабия демонстрира прецизността на иранските удари.
В САЩ нараства вътрешнополитическата съпротива срещу кампанията в Близкия изток. В медиите се чуват критични сигнали към Пентагона, предупреждаващи, че военната кампания може да подкопае бойната ефективност на американските сили.
Тръмп първоначално поддържа твърда линия и решава да нанесе удар по гражданската енергийна инфраструктура на Ислямската република. Тези атаки нарушават основни норми на международното право. Това предизвиква протести в Конгреса и извън него. Демократите и републиканците обвиняват президента в предателство на американските ценности.
Цените на петрола и газа продължават да се покачват, като петролът преминава границата от 150 долара за барел. Финансовите пазари са нестабилни и се сриват. Инвестициите в бъдещи технологии се сриват. Русия и Китай съвместно подкрепят Иран и оказват натиск върху монархиите от Персийския залив да окажат натиск върху САЩ да направят отстъпки. Още: Директорът на МААЕ разкри как 12-дневната война е попречила по темата „ирански обогатен уран“ (ВИДЕО)
Корпусът на гвардейците на ислямската революция започва да извършва атаки с балистични ракети срещу европейски страни. Техеран се опитва да премести конфликта от Близкия изток в Европа.
По този сценарий два месеца по-късно Тръмп обявява победа на САЩ, оставяйки хаос в Близкия изток. Той едностранно обявява всичките си цели за постигнати, изтегля войските си и прехвърля част от военните си ресурси в Тихоокеанския регион. Китай и Съединените щати се оказват лице в лице, докато Русия засилва натиска върху европейските държави от НАТО и Украйна.
В Иран Корпусът на гвардейците на ислямската революция провъзгласява победата на шиитската иранска революция. Репресиите задушават всякаква вътрешна опозиция в страна, която въпреки всичко преди това е останала относително отворена за реформатори и различни етнически групи в региона. Китай и Русия помагат за подобряване на икономическата ситуация с доставки на стоки и услуги.
Кремъл изпраща инженери в подкрепа на ядрената програма на Иран. Три години по-късно Техеран обявява, че разполага с ядрена бойна глава и съответните ракети със среден и голям обсег. Саудитска Арабия отговаря със собствена ядрена програма. Израел отново е под заплаха.
Регионът се превръща в площадка за съперничество между великите сили, от което САЩ излизат значително отслабени. Световната икономика се срива, фондовите пазари също се сриват, а засилената тревожност и несигурност се превръщат в новата нормалност. Още: „Тръмп е в нервна криза“: Експерт по национална сигурност за развитието на войната в Иран
След междинните избори балансът на силите в Конгреса се променя и американската външна и отбранителна политика е блокирана до края на мандата на Тръмп. Китай принуждава Тайван да се откаже от суверенитета си и заедно с Русия кове нов световен ред.
Epicenter.bg