- Моменти на насилие, страх и раздяла по време на една от най-драматичните страници от най-новата история на България са запечатали кадрите на двама турски фотографи
На 28 април от 17:30 ч., в Залата за временни изложби на Регионалния исторически музей – Хасково ще бъде открита експозицията „Прогонването“ – проект на Визуален архив на асимилацията, създаден от проф. Зейнеп Зафер и Диана Иванова, съвместно с ФотоФабрика София.
Изложбата представя вълнуващи документални фотографии на двама турски фотографи – Бехич Гюналан и Сюлейман Акман, които запечатват едни от най-драматичните страници от най-новата история на България: насилствената асимилация, изселването и прогонването на български граждани мюсюлмани по време на социалистическия режим.
Визуалният дигитален архив на асимилацията е създаден в края на 2023 г. по инициатива на родената у нас проф. Зейнеп Зафер и Диана Иванова. Неговата цел е да събере, съхрани и направи достъпни фотографии и визуални свидетелства, които дълго време остават разпръснати в лични и публични архиви в България, Турция и по света. Архивът дава възможност за нов поглед върху събития, превърнали се в част от паметта на хиляди семейства.
Проектът се реализира съвместно с ФотоФабрика София — фондация и фестивал, които от 2014 г. насам утвърждават фотографията като средство за обществен диалог по важни социални, културни и исторически теми.
Фотографиите в изложбата не са само документ за миналото. Те са отпечатък от човешки съдби — от насилие, страх, раздели и принудително напускане на родните места. В тях историята не остава абстрактна — тя има лица, погледи, багаж, гари, граници и семейства, изправени пред невъзможен избор.
Бехич Гюналан е турски журналист и фотограф, който документира прогонването на турците от България през лятото на 1989 г. от началото до края – в периода от 4 юни до 22 август 1989 г. Неговите фотографии проследяват трагичните последици от етническото прочистване, засегнало повече от 360 000 души.
Особено силен личен и документален момент носи историята на Сюлейман Акман. Той е роден през 1945 г. в село Глоджево, Русенско, а през 1951 г. семейството му се изселва в Турция. През 1969 г., вече като студент, Акман пътува за Западна Германия и след 18 години се отбива в родното си село. На връщане отново минава през Глоджево и попада в извънредно напрегната обстановка, свързана с предстоящото изселване.
На 14 октомври 1969 г. хора от околните села и турци от Делиормана се събират на гара Топчии, край Разград, откъдето трябва да замине група изселници. Сюлейман Акман осъзнава историческото значение на случващото се и прави едни от най-ценните фотографии на изселването между 1969 и 1978 г. Две десетилетия по-късно, през 1989 г., той отново снима прогонените от България — на граничния пункт Капъкуле, в Истанбул и Измир.
Създателите на архива — проф. Зейнеп Зафер и Диана Иванова — работят за съхраняването на паметта за насилствените асимилационни политики и техните последици. Проф. Зафер е литературен историк и дългогодишен преподавател в Университета в Анкара, родена в село Корница, преживяла лично репресии, арести, затвор, вътрешно изселване и експулсиране в Турция през 1989 г. Диана Иванова е журналист, изследовател на травмата и психическите последици от живота в тоталитарна среда, куратор и документалист.
Проектът вече е популярен и извън България. Той е представян на българо-немски исторически форуми в Грац /Австрия/ през ноември 2023 г. и в Хайлигенберг /Германия / през ноември 2024 г., както и онлайн през януари 2024 г. Изложбата „Прогонването“, показана в София и Русе през 2025 г., предизвиква силен обществен интерес. Международният отзвук в Германия и Австрия е свидетелство, че темата за насилствената асимилация и прогонването не е само част от българската национална памет, а и от по-широкия европейски разговор за тоталитаризма, човешките права и травматичното наследство на ХХ век.
Гостуването на изложбата в Хасково е част от усилията за по-открит разговор за близкото минало, за паметта и за ролята на документалната фотография като исторически източник. Изложбата и съпътстващите събития търсят възможност за среща между личното свидетелство, историческото изследване и обществената памет, казват от Регионалния исторически музей.
.
