Украински дронове могат да прелетят над Червения площад на 9 май, заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван.
„Русия обяви парад на 9 май, но там няма да има военна техника. Това ще бъде първият път от много години насам, когато те не могат да си позволят присъствието на въоръжение на парада. И украински дронове също могат да прелетят над този парад. Това говори много. Това свидетелства, че в момента те не са силни“, заяви Зеленски.
Европейските лидери се събират в Армения за две безпрецедентни срещи на върха в страната, която дълго време се считаше за най-близкия съюзник на Русия в Южен Кавказ, пише Би Би Си.
Символиката на това събитие за страна с население от по-малко от три милиона души е трудно да се надцени — Армения е член на Евразийския икономически съюз, създаден от руския президент Владимир Путин, а на арменска територия се намира руска военна база.
Днес над 30 европейски лидери и премиерът на Канада ще вземат участие в срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван. Във вторник ще се състои първата в историята двустранна среща на върха ЕС-Армения, в която ще участват председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Кошта.
По-късно президентът на Украйна съобщи, че в рамките на срещата на върха се е срещнал с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и е обсъдил с нея транша от европейския пакет за подкрепа, който ще бъде насочен към съвместното производство на безпилотни летателни апарати. „И се договорихме да работим активно за сключването на сделка с Европейския съюз за дронове, обсъдихме подробностите на такова възможно сътрудничество в областта на сигурността“, добави Зеленски.
Украйна продължава да нанася удари по нефтогазовата инфраструктура на Русия, като се стреми да намали приходите на Русия от износа на енергийни суровини, пише украинското издание „Страна“.
Освен това украинските безпилотни летателни апарати все по-активно се опитват да атакуват Москва в навечерието на парада на 9 май. Зеленски вече допусна удари с дронове по парада.
Като цяло е очевидно, че ударите с дронове на Украйна срещу Русия рязко се засилват. При това задачата за минимизиране на щетите от тях е обективно сложна.
През последните години Русия и Украйна са постигнали най-голям напредък в борбата с ударните дронове. За тази цел те използват както авиация и мобилни огневи групи, така и системи за противовъздушна отбрана, както и различни видове дронове-прехващачи. Но десетки руски дронове все пак достигат дори до западната част на Украйна (да не говорим за атаките срещу градове, по-близки до фронтовата линия). А украинските дронове поразяват руските нефтопреработвателни предприятия на разстояние от над 1000 километра от границите на Украйна.
Единственото изключение от това правило е Москва. Около нея руската армия успя да създаде към момента почти непробиваема за дронове система за противовъздушна отбрана, в основата на която стоят многобройни огневи групи и комплекси „Панцир“, доказали ефективността си именно в борбата с безпилотни летателни апарати. „Почти“ – защото понякога все пак отделни дронове проникват в Москва (както миналата нощ), но не нанасят големи щети.
Въпреки това е практически невъзможно да се създаде същата плътна система над цяла Русия и дори над всички нефтогазови обекти. Освен това разходът на боеприпаси за „Панцир“ за отблъскване на атаки с дронове е много голям, което, според данни от руски военни публикации, вече е довело до дефицит на същите.
Безспорно властите на РФ, като се има предвид приоритетът на задачата за защита на инфраструктурата, ще се опитат да увеличат производството както на „Панцир“, така и на боеприпасите за тях. Въпреки това тук има ограничения, свързани с производствените мощности, а и Киев ще пуска все повече дронове.
Работата по усъвършенстването на системите за противодействие на атаките продължава постоянно и в двете страни, но нито в Украйна, нито в Русия тя все още не е довела до ситуация, при която се поразяват абсолютно всички дронове.
В Русия във военните публични групи след всеки удар по нефтената промишленост постоянно се повдига темата „Докога ще търпим? Кога най-накрая ще дадем „отговор“ на Украйна?“.
Ако изключим ядрения удар, възможностите на Москва да нанесе съпоставими щети на Украйна са ограничени от малкия брой подходящи цели.
Ефективността на дроновете при удари по обекти от горивната инфраструктура се дължи на факта, че последните се възпламеняват лесно дори при попадане на БПЛА с малка бойна маса. Но при ударите по електроцентрали или по промишлени предприятия и пристанища (ако там няма горивни терминали) дроновете вече не са достатъчни за нанасяне на сериозни щети (там трябва да се използват ракети или бомби). Затова дроновете са максимално ефективни именно при атаки срещу нефтогазови обекти.
Освен това в Украйна те или вече са унищожени (като например нефтопреработвателният завод в Кременчуг), или са трудни за унищожаване (подземни газохранилища). При това армията на Русия редовно нанася удари по газови находища, хранилища за гориво и, напоследък, по бензиностанции, но това очевидно не са щети, които биха принудили Украйна да се откаже от продължаване на ударите по руската нефтена промишленост поради несъизмеримостта на ефекта. Русия сама финансира воденето на войната, поради което стабилността на експортните приходи е от критично значение за нея. В същото време Украйна води войната с европейски пари. И унищожаването на каквито и да било промишлени обекти не се отразява глобално на способността ѝ да води война, с изключение на случая на тотален блекаут, което Русия все още не е успяла да постигне.
Във връзка с това от време на време се раздухва темата за радикални сценарии за „отговор“ под формата, например, ядрен удар по Украйна или удари по нефтогазови обекти в Европа, за да се принудят европейците да окажат натиск върху Киев с цел да спрат ударите по руската нефтена промишленост или изобщо да се съгласят на „условията от Анкоридж“ за прекратяване на войната в Украйна.
И за двата варианта обаче е необходимо едно условие – готовност на Москва да приложи ядрено оръжие или да отправи ултиматум с заплаха за неговото използване, който да бъде изпълнен в случай на отказ.
Това обаче е изключително опасен път, защото е невъзможно да се предскаже реакцията на такъв ултиматум нито от самите европейци, нито от САЩ, нито от Китай. Тези рискове, като цяло, и преди са възпирали Москва от използването на ядрено оръжие. Оставяйки го като последен аргумент в случай на някакви наистина глобални проблеми.
Ето защо вероятността от подобни катастрофални сценарии е пряко свързана с реалния размер на щетите, които нанасят украинските удари срещу Русия.
По отношение на този размер се чуват различни оценки – от съвсем грандиозни до значително по-скромни. Особено като се има предвид ръстът на световните цени на петрола, който пълни руския бюджет независимо от обемите на износа.
А и като цяло заради войната в Иран ситуацията в света се развива в полза на Русия – и това не е само блокирането на Ормузкия проток, което води до ръст на цените и повишава геополитическата значимост на Русия като доставчик на енергийни ресурси и други суровини, но и демонстрация на ограничените възможности на САЩ като лидер на глобалния Запад, и разкола в самия Запад между САЩ и ЕС, както и нарастващите проблеми в европейската икономика, което поставя под въпрос стабилността на подкрепата за Киев.
При такива условия Путин като цяло няма нужда да прави резки ходове под формата на война с Европа или употреба на ядрено оръжие. Още повече, че и на фронта в момента не се случва нищо критично лошо за Русия.
Голямо значение има и психологическият фактор – постоянните атаки пораждат въпроси у руснаците: какво правят властите, за да ги защитят? Това се наслагва върху нарастващото недоволство в обществото от продължителната война и въведените във връзка с нея ограничения . И тезата „защо допускаме удари, какво си мисли Кремъл“ вече се използва широко за засилване на тези тенденции. Това също може да окаже натиск върху Кремъл.
В Киев и на Запад заявяват, че по този начин оказват натиск върху Москва, за да се съгласи да спре войната по линията на фронта. Такъв вариант е теоретично възможен. Но за това е необходимо в Русия да започне активно да се прокарва темата „спирането на войната по линията на фронта е победа за Русия и Путин, затова защо да се воюва по-нататък, ако сега може да се фиксира триумфът“. Но нищо подобно не се случва в Русия. Напротив, там постоянно заявяват, че такъв вариант е неприемлив.
А пък и на Запад постоянно наблягат на това, че „Путин губи, а затова трябва да се съгласи на отстъпки“. В момента в западните медии се разгърна цяла кампания по този повод (активно подкрепяна и от Зеленски) за това колко зле стоят нещата в Русия и как Путин е станал слаб.
Именно това подтиква Кремъл да не спира войната, за да не изглежда като негово поражение. Още повече, че разполага с „ядрен лост“. Но дали Путин ще го използва в отговор на украинските удари, зависи пряко, както вече споменахме, от това колко сериозни са щетите от тях. Защото този път е изключително рискован и за самата Русия.
Във всеки случай сега войната в Украйна наближава изключително опасна точка, когато и двете страни могат рязко да повишат залозите.
В момента залозите се повишават основно от Киев и неговите съюзници на Запад, опитвайки се да променят негативната за себе си тенденция, зададена от войната в Иран, както и да създадат впечатление за „прелом във войната в наша полза“, за да поддържат моралния дух на обществото, готовността на европейците да продължат да подкрепят Украйна, а също и да засилят недоволството и критичните към властта настроения в руското общество.
Кремъл засега се въздържа от резки ходове. Въпреки това, той може да прибегне до тях във всеки момент, ако счете, че щетите за него от действията на Украйна са критично неприемливи.
И в крайна сметка ситуацията може да прерасне в мащабна ескалация, при която всички сценарии, включително и най-катастрофалните, ще станат възможни. Има само един начин да се избегне това – войната в Украйна да приключи възможно най-скоро, пише в заключение „Страна“.
Както показаха и настоящата война в Украйна, и войната в Персийския залив, напълно да се защитиш от ударите на дронове е невъзможно. Ако към целта бъдат изстреляни 100-200 безпилотни летателни апарата, то поне един ще успее да достигне целта.
Източник: dir.bg