-
Граничният пункт Рудозем-Ксанти, за който България и Гърция се договарят през 1995 г., все още не е отворен.
-
Причините за забавянето са много и са от двете страни на границата, като Гърция изостава повече.
-
Отварянето на пункта ще стане вероятно най-рано след няколко месеца, но по него отново няма да могат да минават камиони и пътят не е скоростен.
Вече трето десетилетие жителите на Рудозем и цялата Смолянска област чакат бленувания, но все така недовършен, граничен контролно-пропускателен пункт Рудозем-Ксанти между България и Гърция. Той е важен освен за Смолян и за цялата област Пловдив, защото когато се отвори, ще бъде най-прекият път между нея и егейското крайбрежие и пристанища.
Така най-близкият път от Смолян до Гърция остава затворен. Причините за забавянето са много и идват и от двете страни, където влаченето на проекти с години е станало по-скоро правило, отколкото изключение. Но истината е, че зад трите пункта, които трябва да свързват Родопите с Беломорието (от които работят два), стоят няколко спогодби и ключов български интерес.
Пътят, както и граничният пункт от българска страна са вече изградени. Същото се отнася и за Гърция, където в участъка от границата до първото село Димарио, дълъг около 10 км, е имало свлачище, което вече е отстранено. Това, което остава, за да бъде отворен пунктът е гръцкото правителство да определи категорията на пътя и така той да бъде въведен в експлоатация.
Нито областният управител на Смолян Захари Сираков, нито управителят на гръцката област Източна Македония и Тракия Христодулос Топсидис обаче не се наемат с точен срок за това. Според Сираков процедурата може да отнеме още няколко месеца.
Така най-рано за следващия летен сезон ще може да се пътува до гръцкото море през Рудозем-Ксанти.
Междувременно обходният път на Рудозем в момента се изпълнява от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Той ще е нужен, заради по-големия трафик, който се очаква при отварянето на граничния пункт.
Историята на един път
Създаването на ГКПП Рудозем-Ксанти е регламентирано със спогодба между България и Гърция от 1995 г. Според нея България остъпва 29% от водния резерв на Места на Гърция за срок от 35 години. В замяна трябва да се отворят три нови гранични пункта Гоце Делчев – Драма, Хасково – Кърджали – Комотини и Смолян – Рудозем – Ксанти. Първият е открит през 2005 г., вторият през 2013 г., а за третия все още няма ясен краен срок.
Сираков обяснява забавянето с дълги подготвителни процедури. „Изработване на ПУП, технически проект за изменение на участъка на довеждащата инфраструктура, различни съгласувателни процедури с Агенция „Митници“, с гранична полиция. Това са много административни дейности и административната тежест е голяма“.
През 2021 г. пътят и граничният пункт са готови. Пътят и КПП-то могат да се използват от 2024 г., когато са предадени на Агенция „Митници“ да ги управлява.
Поръчките
Пътят от Рудозем до границата с Гърция е близо 11 км. Поръчката за него е обявена през 2018 г., като тя включва и изграждането на инфраструктурата на контролно-пропускателния пункт. Тя е спряна заради обжалване, но през 2019 г. е избран изпълнител – обединението „Партньори-Ксанти“ с участници „Копекс и ко“, „Агробилд“, „Бг ленд ко“ и „СК Варна 2007“. Договорът е за близо 17 млн. лв. с ДДС.
От българска страна остава да се изгради обходният път на Рудозем. Възложител по този проект е АПИ. Поръчката за този обект е обявена едва през 2023 г. Строителните дейности започват през лятото на 2024 г., като изпълнител е фирмата „Иса 2000“ с договор за 7.73 млн. лв.
Пътят се очаква да е готов през 2026 г., но са нужни още около 3.5 млн. лв. за препроектиране заради промяна на водопровод, канализация и улично осветление, които не са включени в проекта. Пред БТА кметът на община Рудозем Недко Кулевски заяви, че още на първата работна среща са повдигнали въпроса за тази промяна, която очевидно не е била взета предвид при планирането.
Защо се бави Гърция
Гърция изостава с отварянето на договорения преди почти 30 години път. Едва през 2016 г. проектът е включен в оперативна програма „Източна Македония и Тракия“ 2014-2020. Две години по-късно започват и строителните дейности, а самият път беше довършен едва наскоро.
„По време на ковид пандемията от гръцка страна бяха спрени всички дейности. Там дори физически нямаше никой на обекта. В техния участък строителните дейности се възобновиха едва през лятото на 2023 година“, споделя Сираков.
Трасето от Димарио до българската граница е дълго около 10 км, но доста по-сложно, тъй като налага изграждането на мостови съоръжения и тунели. Последното забавяне се дължи на свлачище, което е отстранено.
След КПП-то – още проблеми
С бъдещото отваряне на КПП-то обаче задачите за България и Гърция не свършват.
От гръцка страна всъщност цялото трасе се състои от пет лота, единият от които е именно трасето от село Димарио до българската граница. Останалите лотове от общо 40 км включват ремонта на пътища, които да доведат трафика до селото. Този ремонт е нужен, за да може да преминават тежкотоварни автомобили през КПП-то. В момента то е пригодено за тях, но пътят след Димарио не е и това ще ограничи движението на камиони. Тъй като идеята е това да е пряк път между гръцките пристанища и централна България, този елемент ще е важен – другото трасе през Маказа също не е пригодено за тежкотоварен трафик.
Довършването на ремонта на останалата част от пътя обаче изглежда ще се забави с неизвестно още колко години. Една от причините е, че през май гръцката държавна компания „Егнатия Одос“ прекратява договора за ремонт на отсечката от Димарио до Меливия, тъй като обжалвания в съда за забавили проекта дотолкова, че се налага неговото преизчисление.
Компанията е отговорна за изграждането и поддръжката на магистрала „Егнатия Одос“ – от Игуменица до турска граница – и нейните вертикални оси, част, от които е и пътят Рудозем-Ксанти.
От Пловдив до Гърция с кола
Значението на граничния пункт и за двете страни е неоспоримо. Това ще помогне за развитието на туризма и като цяло ще стимулира икономиката на двата региона.
„Опитът показва, че при наличие на такава инфраструктура, бизнесът сам си проправя пътищата. Ние се надяваме да се повиши търсенето и предлагането на различни услуги, стоки и да има по-лесен достъп“, коментира Сираков.
В момента тенденцията е хората по-скоро да напускат Смолян, отколкото да идват. По думите на Сираков Пловдив със своята развиваща се индустрия е един от градовете, където жителите на областта избират да се преместят.
От българска страна отварянето на пункта също не е достатъчно. За да бъде бърза и лесна връзката между Пловдив и Смолян, трябва да се разшири съществуващият път Пловдив – Смолян – Рудозем, който е момента е само с една лента в посока, с много завои, където изпреварването е почти невъзможно.
Миналата година в отговори до „Капитал“ АПИ заяви, че поръчка за идеен проект за разширението на този път ще бъде публикувана в средата на 2024 г. Такава поръчка обаче досега няма в електронния регистър на обществените поръчки.
За област Смолян проектът е важен и заради това, че ще създаде повече транспортни връзки в регион, където няма нито магистрала, нито железница.
Източник: Капитал
Последвайте ни и във Facebook
Само 52 км. е пътя гр.Кърджали -ГКПП Маказа . Ако за тези 35 години имаше свестни политици мислещи за народа до сега можеше да се направи магистрален път по който освен леки автомобили можеха да се движат и автобуси и товарни автомобили . Сега да чакат гърците да им дойде кефа и тогава да отворят пътя Рудозем . Ксанти .Приказката за ум царува, ум робува, ум патки пасе е все още в сила . Какво друго му остава на нашият народ във времето .