Исмет ИСМАИЛ
За поредна година, пътеките на спомените отведоха родените в чернооченското село Женда и техните потомци обратно към корените.
Те се събраха за традиционната земляческа среща, която беше съпътствана от една сърдечна молитва – за берекет и благоденствие, за сила и щастие.
Любуваха се на изключително красивите гледки от върха, разкриващи се към Поддържан резерват „Къзълчърпъ”.
Резерватът, носещ името на своя могъщ връх, е едно от съкровищата на региона. Вековните черборови и дъбови гори пазят тайните на миналото, а най-старите дървета, на възраст между 150 и 300 години, се извисяват като мълчаливи пазители. Всяка стъпка тук е прегръдка с природата и с историята.
Организаторите, водени от кмета на село Женда Рахим Идриз, вложиха сърце и душа в подготовката. Благодарение на техните неуморни усилия, срещата събра хора от близките села, от вътрешността на страната и дори наши сънародници, дошли от Република Турция, за да почувстват отново духа на своя роден край.
Молебенът, отслужен от проповедници от района, беше докосващ момент. Всяко слово, всяка молитва беше като шепот на надежда, обединяваща всички в един общ копнеж – за здраве и благополучие.
А след това дойде ред на най-сладката част – традиционният курбан. Подготвен от ръцете на местен майстор-готвач.
Тази среща беше прегръдка на душите, мост между миналото и настоящето. Беше възможност хората, разпръснати по света, да се видят, да си спомнят, да споделят и да се разтъжат.
За настоящите жители и техните гости, това бе един вълнуващ момент на съпричастност, който остави трайни следи в сърцата на всички.
Въпреки че днес в това китно чернооченско село живеят само десетина семейства, които препитават с животновъдство, духът на Женда е по-жив от всякога. Той живее в усмивките на хората, в разказите им и в силата на тяхната общност.
