Денят, известен още като Голяма задушница, е време за смирение, молитва и спомен за душите на починалите близки. На гробищата се раздава храна, символ на духовна връзка между живите и мъртвите.
Житото на Архангелова задушница
Най-важното ястие на Архангелова задушница е житото, което се вари със захар и орехи.
Вареното жито символизира възкресението и вечния живот – зърното умира, за да даде нов плод, както душата продължава да живее след смъртта.
В някои краища се добавят канела, ванилия или стафиди, а в други житото се залива с мед за повече сладост и благословия.
Прави се питка
На трапезата присъства и питка, често наричана „задушнична“. Тя се приготвя с мая, украсява се с кръст или други християнски символи и се прелива с вино на гроба.
Питката се раздава за „Бог да прости“ и се споделя със съседи и близки.
Основни ястия
Обичайно се приготвя и постна боб чорба или леща, тъй като денят обикновено се пада в постен период.
В някои региони жените готвят и сарми от зеле, печени чушки с боб, тиквеник или варени картофи – все ястия без месо, които се смятат за подходящи за задушница.
Неизменна част от обреда е и виното, с което се преливат гробовете – то символизира кръвта Христова и вечния живот.
Архангелова задушница се нарича още Мъжка задушница, защото Архангел Михаил е смятан за водач на душите към отвъдния свят.
В този ден хората не просто готвят и раздават храна, а изразяват вярата си, че добротата и молитвата стигат отвъд смъртта. На трапезата няма шум и веселие – има тишина, свещи, вино и топлината на спомена.
Традицията се пази и до днес в почти всяко българско село и град.
bgonair