С провеждането на втория майсторски клас по български език и литература на 27 и 28 ноември 2025 година, отново в тематичната работна атмосфера на кабинета по четене в ЕГ „Христо Ботев“, град Кърджали, приключват дейностите по Модул 1 на Национална програма „Квалификация на педагогическите специалисти“, предвидени и реализирани от РУО – Кърджали, в лицето на Венета Добрева – старши експерт за квалификация на педагогическите специалисти.
В квалификационната форма на тема „Развиване на четивната грамотност и компетентности за извличане, обработване и анализиране на информация в контекста на НВО“, с ръководител Катя Бъчварова – старши учител по български език и литература в ОУ „Д-р Петър Берон“, Момчилград, и научен консултант доц. д-р Фани Бойкова – преподавател по методика на българския език и литература в ПУ „Паисий Хилендарски“, град Пловдив, участваха млади учители и учители с опит в преподаването на български език и литература, работещи в различни населени места в област Кърджали.
От проведените до момента по този формат квалификационни дейности и от осъществения мониторинг от страна на експерти от МОН, експерти от РУО – Кърджали и учители с богат педагогически опит от област Кърджали се налага изводът, че майсторският клас е една полезна за обучението на млади учители квалификационна форма, тъй като работата в малка група, в която присъстват и учители с опит, дава възможност за директен контакт между колеги и обсъждане на конкретни практически проблеми. Решението обучителят да е не теоретик, а човек с ежедневна професионална практика, също подпомага лесния контакт, основан на доверие и разбиране.
Участниците не се съмняват в ефективността на предложените методи на работа, тъй като резултатността им е доказана в реални образователни условия. Предложените практически задачи позволяват на учителя, поставен в ролята на ученик, да осмисли очакванията си и да търси най-адекватния подход в контакта си с ученика. При майсторския клас, като иновативна за нашата страна форма за квалификация на педагогическите специалисти, без да се подценява сериозната теоретична подготовка, се набляга на реалното познаване на сложните образователни проблеми в различните възрастови и регионални специфики. Тук има синхронизиране на теоретичното познаване на методиката в лицето на университетския преподавател, работещ с учителя обучител, и практическите умения на действащия учител. Обучаваните не се притесняват да споделят съмненията, провалите и колебанията си, защото получават адекватни съвети и насоки не само от обучителя, а и от всички участници.
Виждането на всички страни, участвали в обучението, както и на наблюдаващия екип от експерти, е категорично в подкрепа на този квалификационен формат, чрез който могат да се прокарат много успешни практики и от който могат да се заимстват полезни идеи за промяна в определени сфери на средното образование.
