Според него анализът идва от прякото наблюдение на скалите и изсичанията, не от писмени източници
Скалните светилища в Източните Родопи крият история, която се простира хилядолетия назад във времето. За тяхното значение, произход и неизследвани тайни разказа изследователят на мегалитни и скални комплекси Венцислав Стайков в рубриката „Нищо лично“. По думите му първите човешки дейности по тези места датират от преди около 7–8 хиляди години преди Христа, а според някои изследователи разцветът на култовите светилища е бил още по-ранен – около 15 хиляди години пр. Хр.
Едно от най-впечатляващите и трудно достъпни светилища в региона е известно сред местните като Кимикда – „Костената планина“. Стайков сподели, че при първите си опити да достигне до най-високите части на комплекса е бил възпрепятстван цели шест пъти. „Сякаш мястото не ме допускаше“, разказа той, като допълни, че след като веднъж успял да се изкачи, се е връщал там многократно.
Изследователят подчерта, че работата му не се основава на писмени източници или свидетелски показания, тъй като такива липсват. Вместо това анализът идва от прякото наблюдение на скалите и изсичанията. Особено внимание Стайков отдели на т.нар. трапецовидни ниши – уникални скални форми, които не се срещат никъде другаде по света. „Те съществуват единствено в Източните Родопи и все още няма категорично доказателство за тяхното предназначение“, обясни той.
Според неговата хипотеза тези ниши и скални пространства са функционирали като енергийни и лечебни центрове. „Това са места за зареждане – на тялото и духа“, каза Стайков и добави, че вярва, че светилищата запазват своето въздействие и в наши дни. Като доказателство той посочи астрономическата ориентация на някои от обектите – на 21 декември слънчев лъч преминава през естествен скален „прозорец“ и достига централния олтар на светилището, разположен на около километър и половина разстояние.
По думите му това говори за изключително напреднали познания по астрономия и инженерство. „Тези хора не са били първобитни“, подчерта Стайков, като постави въпроса как са били изсичани и подреждани огромни каменни блокове на труднодостъпни места – техника, която и днес би представлявала сериозно предизвикателство.
Венцислав Стайков се занимава с изследване на скални светилища вече повече от три десетилетия. Първите му стъпки датират от 1979 година, когато като 18-годишен участва в археологически проучвания под ръководството на археолога Иван Балкански. Оттогава насам той обикаля Източните Родопи почти всяка седмица, воден от желанието да проучи и популяризира богатото културно наследство на региона.
NOVA.bg
Pecnekm!