В затворената религиозна общност е имало много деца
Случаят от „Петрохан“ в последните седмици предизвика вълна от коментари, политически престрелки и множество сюжети, звучащи като конспиративни теории – за незаконен канал, педофилия, съмнителни духовни учения и дори обвинения за секта.
Как една жена е прекарала години в религиозна общност и са ѝ нужни десетилетия, за да успее да се откъсне от нея. Жена разказва пред bTV, макар и анонимно – от страх, но и с надеждата да предупреди други хора, как се привличат последователи, как се поддържа контрол и какви могат да бъдат последиците?
Жената, условно наречена Ивана, казва, че се страхува, но и че мълчанието не е решение. Нейната история започва през 90-те години с привидно безобидна покана за събитие, оставена в пощенската кутия.
„Аз бях на 30 години тогава и не подозирах, че точно това ще ме отведе там, където много хора навлизат във води, в които не могат да плуват“, споделя жената.
Започва да посещава срещите редовно. Представяни са като образователни и духовни курсове.
„Като основни учения на Библията – така се казваше този курс, имаше присъствие доста, водехме си записки“, обясни още Ивана.
Постепенно ангажиментите ѝ се увеличават. Получава конкретни задачи и започва активно да участва в дейностите на групата.
„Аз съм благовестител, аз разпространявам блага вест. Така ми го представиха, че това е най-важната задача, че Бог ме е избрал аз да осъществя тази дейност и за това аз ще получа награда. След това попаднах там, където събираха хора от цялата държава – всичко се представя като една спасителна акция на Иисус Христос за населението на България и че ние ще получим награда – вечен живот в Рая“, продължава разказа на жената.
По това време тя все още е студент, но постепенно организацията започва да измества останалите аспекти от живота ѝ.
„Постоянно ни обработваха мозъците, че Бог търси да спасява хората и че това е мисията на живота им и че аз съм избрана да бъда такъв инструмент в ръцете на Бог. Това си беше моята вербовка, не можех да разбера, че попадам в лапите на религиозната престъпност“, обясни Ивана.
Според нея участниците са насърчавани да правят финансови дарения и да посвещават голяма част от времето си на дейностите. Тя губи имот и пари: „Една десета от доходите ти искат веднага, всеки месец, от които и дарения искат, за книгите им и уроци. Даваха ти материали, които да четеш, за да може да ти обсебят времето, мислите, да ти обсебят живота. Постоянно мислеха, че нещо трябва да се дава за божия народ. Ако не даваме, ще бъдем проклети от Бога. Познавам други членове в групата там техни жилища са преписани на сектата.“
След години в капан жената сега твърди, че основният механизъм за влияние е силният емоционален натиск.
„Чувствата, с които ни напомпваха и с които най-лесно се обработва умът на човека, това са най-силните за внушение чувства. Това са любовта и страхът. Любов към Бога и страх от него. Обаче зад думата Бог стои лидерът на организацията“, казва тя.
Единствената истина е била това, на което се учат.
„Истината за това и най-вече, че идва краят на света, идва второто пришествие, преди това ще има идването на антихриста. Тоест започнаха да ни плашат с това и че това ще се осъществи скоро“, казва Ивана.
Единият начин за набиране на хора за организацията е чрез курсове:
Другият е семейният начин, всеки един е длъжен да завербува семейния си кръг, приятели, познати и да разказва колко много Бог ги обичал. Натискат се червените житейски бутони, свързани с нуждите на човешката душа.
Имаше ли деца?
„Много, включително и моята дъщеря, която тогава беше на 7 години, когато аз влязох и тя беше 11 години с мен, така че за тях имаше детски уроци“, казва жената.
Определя като основни идеята за пари, имот и безплатен труд.
„Това е целта, обогатяване на организацията, защото тя ако не вербува хора, тя няма да съществува и всички са лъгани, защото са давани обещания. Всичко ще осигури организацията чрез гуруто, който дава напътствия по какъв начин да се живее“, разказва жената.
По думите ѝ животът на участниците постепенно започва да се подчинява на строги правила: „Обсебват ти целия живот. По какъв начин да си облечен, каква храна да ядеш, какво да пиеш, какво да мислиш, пълна преданост към гуруто и към организацията. Ако не слушаш, има и заплахи с това, че ако напуснеш групата, Дяволът или Сатаната ще е по петите ти, ще ти създаде нещастия, които не можеш да си представиш.“
Благодарение на образованието и с риск Дяволът да е по петите ѝ жената осъзнава, че е част от религиозно престъпление. Изпаднала в депресия от изолацията от най-близките ѝ, тя се опитва да намери път извън затворената общност.
„След като започнах дипломната си работа, аз открих, че много депрограматори са заплашвани от преди. Имат много големи неприятности членовете, които напускат и след това има и смъртни случаи, има и заплахи. Хората, които разясняват престъпната дейност са заплашвани, аз също бях заплашвана“, казва Ивана.
Така жената вече се опитва да помогне на други потърпевши, които са в капана на затворените религиозни общности като тази, в която е живяла. И казва кои са най-характерните признаци:
„Говори се за Космос, Бог, вселена, за определени книги, от които се черпи информация, думи от религиозния речник. Много се работи с божието проклятие, което възбужда страх у хората, трябва да си помагат помежду си, става като семейство. Не трябва да завързваш приятелства, не трябва да ходиш по ресторанти, да не танцуваш, всички социални дейности се отричат и всичко е със забранителен характер.“
Голямата клопка за новите членове – религиозните текстове, които тя разкрива как се използват избирателно:
„Едно изречение оттук, друго изречение оттам. Тоест във всички религиозни общества и култове шахматно се чете. Например 50-та страница на Библията се взима едно изречение и един абзац, след това се прехвърляш на 5-та страница. Взимат се изречения избирателно и се представят като учение. Както в Библията пише “Юда отиде и се обеси” едно изречение от Евангелието и след това отиваш в стария завет и взимаш само едно изречение, което е “Иди и ти направи така”. По този начин никога няма да разбереш какво е искал да каже авторът, но винаги ще чуеш какво е искал да каже обработчикът“.
Години след като жената се откъсва от групата, която нарича секта, все още се възстановява. Животът ѝ никога няма да е същият, защото все още се страхува от последствията от напускането на групата. Но и има вярата, че опитът ѝ може да помогне на други да разпознаят опасните знаци навреме.
Dnes.bg