Автор: Арно Бертран, arnaudbertrand@substack.com
Познавате тези лъжливи реклами, които се превърнаха в мемета – тези с „докторите го мразят“, претендиращи, че могат да излекуват дадено състояние с „този странен трик“.
Е, аз може да съм намерил такъв странен трик, който несъмнено ще накара докторите да ме мразят. „Трик“, който може радикално да подобри боледуващите западни здравни системи, при това не с малка разлика, а с 3 до 4 пъти.
Защо докторите биха го мразили? Защото той предвижда намаляване на времето за консултации до 5 минути, което ще означава докторите да преглеждат не 3-5 пациента за час, какъвто е случаят в момента в повечето западни системи, а близо 12 пациента.
На този етап вие несъмнено си казвате „Ок, този тип е за освидетелстване, това е просто невъзможно, няма как да стане“. Само че е станало, за 1,4 милиарда души – с резултати за здравето, които се доближават (и дори надхвърлят) тези на Запад. Здравна система, която струва една десета от разходите на глава от населението и половината от БВП.
Точно така, говоря за китайската здравна система, разбира се.
Да, знам. Китай. Вече чувам яростното блъскане по клавиатурите. Останете още малко с мен обаче, или – още по-добре – идете и отделете няколко минути в YouTube, като потърсите опита на чужденци в китайски болници. Не правителствена пропаганда, просто обикновени хора, които споделят какво се е случило. Проверете тези хора този човек, или този. Или нея, на която установяват камък в бъбрека, докато е на туризъм в селските райони на Китай.
Общата тема при всички? Шок. Шок, че не трябва да чакат седмици за прием. Шок, че получават диагнозите, изследванията и лечението си в една и съща сутрин. Шок от безумно ниските цени (по-малко от 3$ за консултация). За хора, идващи от западната система, това е просто невероятно.
Петминутната консултация е само една част от системата. Система, която е поразително ефективна и действително предоставя учудващо добър опит на пациентите, веднъж щом свикнеш с нея.
Знам, изпитвал съм го стотици пъти през 8-годишния ми престой там, в поне дузина различни болници в Китай, както в топ развитите градове, така и в провинцията на страната, за самия мен, децата ми или жена ми. Изпитвал съм и западната здравна система в изобилие, израствайки във Франция и живеейки в Швейцария, Великобритания и САЩ.
В тази статия описвам ключовите елементи на китайската здравна система, не за да заявя, че Западът трябва да я прекопира изцяло, а за да задам един откровен въпрос: ами ако някои от нещата, които приемаме за даденост в здравеопазването, не са толкова неизбежни, колкото си мислим?
Процесът от гледна точка на пациента
Първата голяма разлика е, че ако имаш здравословен проблем в Китай, отиваш директно в болницата. Не както във Франция или Великобритания, където първо отиваш да се видиш с личния си лекар, който може след това да те насочи към специалист. В Китай посредникът е отрязан, отиваш директно при специалиста.
Няма да ви лъжа. Всеки, който е свикнал със западния опит, може да изпадне в лек шок от обществените болници в Китай. При мен бяха нужни около пет посещения, докато свикна с тях. Но както с много други неща в Китай, веднъж като свикнеш с тях, всъщност са много добри.
Ето как протичат нещата обикновено.
Първото решение, което трябва да вземеш, е при какъв специалист да отидеш: кардиолог, нефролог, офталмолог и така нататък.
След като си решил, си уговаряш час за съответната специалност. Сега това става обикновено през апликация в телефона, преди да отидеш в болницата, но можеш да го направиш и след като вече си там.
Ако не си сигурен какъв специалист ти е нужен, можеш да опишеш проблема си на рецепцията на болницата и там ще те насочат където преценят, че трябва да отидеш. Рецепциите в китайските болници се обслужват от медицински сестри, които са обучени точно за тази цел.
Много болници ти позволяват дори да избираш квалификацията на специалиста, който искаш да посетиш – от млад стажант, до завеждащ отделение. Разбира се, колкото е по-квалифициран, толкова е по-скъпа услугата, но всеки, който е свикнал със западната система, ще намери цените за смешни така или иначе. Обикновена консултация с „нормален“ специалист струва 10-20 RMB (1,5-3$), а със старши специалист или завеждащ отделение тази цена е два-три пъти по-висока. Което ще рече, че можеш да направиш консултация при водещ кардиолог в най-добрите болници в Шанхай или Пекин – някой от най-добрите в специалността си – за по-малко от 10 долара.
Нареждаш се да си изчакаш реда. Общо взето времето за чакане е съвсем приемливо: средно, според моя опит, е приблизително 30 минути при всички специалисти и във всички болници. Но ми се е случвало да чакам и 2-3 часа, както и изобщо да няма опашка, особено за по-рядко срещани проблеми.
Тук идва голямата разлика, за която споменах по-рано: консултацията рядко продължава повече от 5 минути, а най-често е 2 или 3 минути. Обикновено протича като ти описваш симптомите си, има няколко въпроса и отговора, и докторът те праща веднага да направиш различни изследвания. Готово, това е. Няма бърборене и дърдорене, директно на въпроса.
Изследванията са почти неотменни в китайските болници: кръвни изследвания, рентген, ЯМР и прочее. На практика не мога да си спомня случай да съм ходил в китайска болница и да не съм правил някакви изследвания.
Изследванията се правят веднага след посещението при доктора, в същата болница. Буквално всички болници в Китай, които не са малки селски клиники, имат пълен набор от нужното оборудване и лаборатории. Резултатите обикновено са супер бързи: ако имаш предписан кръвен тест, обикновено получаваш резултатите след по-малко от 30 минути.
След като си получиш резултатите, се връщаш при същия доктор (в този случай няма нужда да чакаш отново на опашката, влизаш направо, щом предишният пациент излезе) и той ти дава диагнозата, заедно с рецепта за лекарство, ако е нужно. Тук отново говорим за по-малко от 5 минути. Докторът не те притиска за времето по никакъв начин, можеш да задаваш колкото искаш въпроси, но обикновено диагнозата е доста ясна и, според моя опит, много рядко е имало нужда от дълги приказки.
Буквално всяка болница има аптека, в която можеш да си купиш предписаното лекарство. Обикновено докторът поръчва съответното лекарство директно от екрана си, след като даде диагнозата, и докато стигнеш до аптеката или малко след това, то е готово за теб.
Понякога се случва даден специалист да отхвърли симптомите ти като несвързани с неговата специалност. Имаш, да речем, болки в гърдите и отиваш на кардиолог. Специалистът вижда резултатите от изследванията ти и заключава, че проблемът ти няма нищо общо със сърцето. В този случай веднага минаваш през същата процедура и проверяваш симптомите си при друг специалист: например травматолог (защото болката в гърдите може да е мускулна), или пулмолог, ако мислиш, че може да е свързана с дробовете.
Това е красотата на тази система: можеш буквално да посетиш трима или четирима специалисти, И да направиш всички необходими изследвания, И да получиш резултатите, И да ти дадат диагнозата, И да си купиш лекарствата, които да те излекуват – всичко това в рамките на една сутрин, всичко на смешно ниски цени по западните стандарти.
Друга огромна разлика със Запада, която шокира повечето западняци, е че няма почти никакво очакване за поверителност. По време на консултацията ти с доктора (освен ако не се наложи да те преглежда) е съвсем обичайно да влезе друг пациент, да стои зад гърба ти, да слуша всичко.
Отначало това е доста странно, но после свикваш. В крайна сметка, какво ме интересува, че напълно непознат човек знае, че имам главоболие или друг проблем? Дори на два пъти ми се е случвало пациенти със сходни проблеми да повдигнат много добри въпроси, което е помагало на доктора. Но можеш, разбира се, да поискаш хората да излязат и да затворят вратата, ако се чувстваш неудобно. Правил съм го няколко пъти, хората откликват без възражения. Общоприетото е да няма поверителност, но можеш да променяш това по желание.
Сравнете това със системата на Джи Пи-вратарите, разпространена в повечето западни страни, в която не можеш да отидеш директно при специалист – първо ти трябва разрешение от общопрактикуващ лекар. Логиката е, че Джи Пи-то отсява ненужните направления и поддържа холистичен поглед върху здравето ви. На практика обаче това най-често създава забавяне: няколко дни, за да видиш Джи Пи, след това седмици или месеци за насочване към специалист, отделни часове и още чакане за изследвания и резултати.
Имам чудесна илюстрация на това в моето семейство точно в момента. Сестра ми – която живее във Франция – има остри коремни болки вече от няколко седмици. Отиде при Джи Пи-то си, което ѝ даде направление за ЯМР: 9 месеца чакане! Да си представим, че ЯМР няма да разкрие нищо, но тя продължава да страда – какво се очаква да прави след това? Да направи нови изследвания, да чака още 9 месеца? Наистина може да отнеме буквално няколко месеца, понякога даже повече от година, за да направиш на Запад нещо, което в китайска болница се прави в рамките на една сутрин.
Като цяло, намирам китайската система, въпреки повърхностната ѝ безличност – припряни консултации, липса на поверителност, отсъствие на незначителни разговори – парадоксално по-човечна. Тя се отнася с вас като отговорни за собственото ви здраве, способни да вземате решения, заслужаващи незабавно внимание. Вие решавате.
Западната система е привидно по-топла. Повече усмивки, повече незначителни разговори, но дълбоката ѝ логика е патерналистична: не може да ти се има доверие, трябва да бъдеш надзираван, филтриран. И, може би още по-важно, отсъства почти всякакво зачитане на най-ценния за всяко човешко същество актив: времето. Тя е поразително неефективна. Като пациент, винаги ще избера студената ефективност на китайската болница пред топлата неефективна снизходителност на Запада.
Основни характеристики
5-минутни прегледи
Това не е анекдотично, статистиките показват, че китайските доктори действително прекарват само 5 минути в консултации, понякога дори и по-малко.
Има разследване на китайски журналист за провинция Чжъцзян, проведено в голяма регионална болница в град Тайжу (7 милиона души): засякъл е средно 50-55 души при всеки доктор за една сутрин. Предвид че всяка сутрин има около 4,5 часа (от 8:00 до 12:30), това прави средно приблизително по 5 минути. Той пише, че някои от най-заетите доктори, като онкологичните хирурзи, преглеждат до 76 пациента на сутрин, за средно по 3,5 минути на пациент, а кардиолозите прекарват около 5-6 минути на пациент.
А сега си представете как тази проста практика сама по себе си може да разреши претоварването, което много от западните системи изпитват. Например в моята страна Франция, Джи Пи-то преглежда всеки пациент за средно 17 минути и приема средно по 22-ма пациенти на ден. И това е най-ефикасното постижение във френската здравна система. Прегледите при специалист обикновено са много по-дълги, средно по 20 минути при гинеколог, 24 минути при ревматолог и гастроентеролог, 29 минути при кардиолог и до 32 минути средно при психиатър.
Това означава, че обикновено кардиологът ви във Франция ще види около 13 пациента на ден, срещу 79,27 пациента за кардиолога в болницата в Чжъцзян – разлика в производителността от 615 процента! Отрежете времето за консултация при френски кардиолог до 5 минути и той ще може да прегледа 6 пъти повече пациенти – проста математика.
Няма ли това да доведе до спад в качеството на грижата? Честно, има силни аргументи и от двете страни.
Всеки доктор може да ви каже: това, че си бил отличен студент в медицинското училище, не те прави добър доктор. Опитът е може би НАЙ-важният фактор за уменията на един доктор. А какво е опитът, ако не броя на пациентите, които си прегледал като доктор – разпознаване на модели, въз основа на обема.
В това отношение китайският кардиолог, който преглежда 80 пациента на ден, акумулира същото количество опит, което френският получава за шест години. Да вземем сравнително млад китайски кардиолог с едва 12-годишен опит – той вече е натрупал в кариерата си повече прегледи на пациенти, отколкото френски кардиолог ще прегледа за цялата си 35-годишна кариера. Два пъти повече. На кого от двамата ще имате повече доверие да ви лекува?
Още един ключов аргумент, който трябва да се вземе предвид е, че качествената грижа не е само в дълбочината на един преглед, а също – и по-важно – има отношение към обратната връзка. Лекуването е научен процес: формулираш хипотеза, изследваш я, наблюдаваш резултата и коригираш. Система, в която обратната връзка, второто мнение и коригирането на курса на лечение са съвсем лесни, превъзхожда такава, в която всеки час за преглед трябва да бъде «перфектен», защото е много трудно да уредиш следващ такъв.
Всъщност, това е много добър аргумент: «подробната» западна система частично компенсира собствената ѝ недостъпност. Докторът се опитва да покрие всичко в едно посещение, именно защото знае, че пациентът няма да може да се върне лесно. Пациентите идват с камара натрупани притеснения по същата причина. Самото медицинско състояние може да се е влошило по време на седмиците чакане и сега да е нужно повече време, за да се излекува. По този начин 30-минутният преглед може би е по-скоро симптом на недостиг, отколкото белег за качество.
Да се върнем към нашия пример с кардиолога: отнема средно около 50 дни, за да получиш час за кардиолог във Франция днес. А това е една от бързите специалности, за дерматолог се чака 61 дни, а за офталмолог – невероятните 80 дни. Успех с получаването на второ мнение или с бързата промяна на плана на лечение, когато всеки «цикъл» отнема по два месеца.
В моя опит с китайската система точно това осигурява много по-краткото време за консултация: да, има по-малко дълбочина на прегледа, но утре можеш отново да посетиш доктора, или да прекосиш коридора и да получиш второ мнение, или незабавно да получиш промяна, ако лечението не работи – дълбочината на прегледа има далеч по-малко значение от бързината на намесата. Китайската система е «по-плитка, но бърза» и това бие западната, която е «задълбочена, но рядка», защото гъвкавостта бие тромавото планиране.
Разбира се, в един идеален свят ще получите и двете: задълбоченост И бързина. Но ресурсите са краен предел и ако трябва да избирате, бързината бие дълбочината. В крайна сметка здравето е въпрос на време. Болестите отнемат от вас време, а добрата здравна система би трябвало да ви върне това време обратно.
Болници от типа «всичко под един покрив» (без вратари, които да контролират достъпа)
Друг ключов момент за ефективността на китайската здравна система е отсъствието на Джи Пи-та в ролята им на вратари, защото в болниците всичко е централизирано на едно място.
Има известна доза ирония, защото личните лекари на Запад присъстват именно за да филтрират ненужните прегледи при специалист и по този начин да подобряват цялостната ефективност на системата. Или поне това е теорията на хартия. В практиката обаче, ако наистина имаш нужда да посетиш специалист, личният лекар се превръща в излишна стъпка, която допълнително забавя, без дори да намалява претовареността на специалистите – просто погледнете списъка им с чакащи.
Интересното е, че в Китай в действителност има общопрактикуващи лекари. Имат 639 000 такива – около 0,45 на 1 000 души население. Но те имат съвсем различна функция от западните си колеги: работят в държавни и общински здравни центрове и провинциални клиники, които се занимават предимно с лечение на хронични заболявания, профилактични прегледи и превантивна грижа за възрастните хора. Те не са „вратари“. Пациентите могат – и в по-голямата си част го правят – да отидат директно в амбулаторните отделения на болниците, за да се консултират със специалисти.
Цифрите говорят. Джи Пи-тата са едва 12,6% от лекарския персонал. Във Франция тази цифра е 42%, и съответно 25,5% и 28,5% във Великобритания и САЩ.
Забележителното е, че Китай постига това горе-долу със същия брой доктори на глава от населението като на Запад.
Glasove