Благовещение на Пресвета Богородица е един от дванадесетте най-важни празцници в християнството. Той е свързан с евангелското събитие, когато архангел Гавраил е обявил на Дева Мария раждането на Спасителя.
Историята на празника води началото си от събития, описани в Евангелието.
На този ден Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос.
За случилото се разказва в Евангелието на Лука. Затова празникът се почита от майките, защото Света Богородица е тяхна закрилница.
Преданието разказва как в ранната сутрин на 25 март, девойката Мария седяла и четяла Светото писание. Долетял божият ангел-вестител Гавраил и известил, че тя е избранницата да роди Божия син: „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се , благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.” (Евангелие от Лука, 1:28)
Казвайки това, гласът откликвал на мислите и: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога. И ето ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус.” (Евангелие от Лука, 1:30-33)
Как би станало това, като Мария не познавала мъж. Получила незабавен отговор: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Евангелие от Лука, 1:35).
И щом архангелът си отишъл, се случило най-голямото тайнство в човешката история: по свръхестествен път Девата заченала в непорочната си утроба Сина Божи, Когото евангелист Йоан нарича също Слово Божие. Този евангелист ни предава и думите на Иисус Христос: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.
Именно понеже от непорочното зачатие на Дева Мария се е родил Спасителят на света, затова на днешния ден християните празнуваме „началото на нашето спасение“, както се казва в основната песен на Благовещение.
Благовещение се празнува от всички основни християнски деноминации – православие, католицизъм и протестантство.
Празникът е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март. Празникът Благовещение се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.
В България Благовещение се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад.
Традиция е също на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Според народните вярвания на този „благ ден”
по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си.
Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Вярва се, че ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Народната традиция гласи, че на Благовец закуква първата кукувица. Затова, в деня на празника, всеки трябва да бъде сит и да носи желязна пара в джоба, за да има желязно здраве и пълен джоб с пари през годината.
Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден.
Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек.
Поверието гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават
Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.
Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци.
Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.
Каквито дела вършиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година. Затова на Благовец се яде, празнува, броят се пари.
В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.
Epicenter.bg