За мистичното име на планината Родопи

• Омир нарича Родопите „снежните високи била в планините на конелюбци тракийци
• Император Антонин Пий изсича монета с изображение на планината като красива жена
• Константин Иречек отбелязва, че българите пишат Родопи, при все че би трябвало да се пише Родопа

 

 проф.дин Камен ГАРЕНОВ /отец Петър Гарена/
Катедра История и археология към Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”

 Още от античността над Родопите витаят легенди и митове, които се преплитат с трагичните събития от действителността и определят на планината съвсем специална роля в историята. Това произлиза не само от положението, което Родопите заемат на полуострова, но и от нейния по-специфичен характер като планинска система от твърде сложна геоморфоложка структура и от религиозно-етническия състав на населението й.

Въпреки, че при различни обстоятелства и в метежни времена  планината е наричана и с други имена, най-устойчиво остава названието Родопи, което се запазва и до сега.

От дълбоките и безписмени времена естествено няма сведения някой да е наричал по някакъв начин планината. По-късно, когато старите елини „се запознали с тази планинска верига много рано откъм морето, отгдето заснежените нейни гребени над стръмните склонове изглеждат особено великолепно”,(1) те започват да я споменават в старогръцката литература така както я виждат. Първоначално

в „Илиадата” на Омир Родопите са наречени „снежните високи била в планините на конелюбци тракийци”.(2)

След това в изтънчената еладска култура за името се ражда и една легенда. Тя е предадена от Херодот и той за първи път споменава, че: „… били Хемус (3) и Родопа мъж и жена, цар и царица на древна Тракия. От техния брак се родил речният бог Хебър, въплътен в река Марица. Завидели на това Олимпийските богове Зефс и Хера и наредили Хемус и Родопа да бъдат превърнати в планини вечно разделени помежду си от тракийската равнина. От сълзите на Родопа планина потекли реки, които се влели в Хеброс…” (4)

По-късно, когато по тези земи идват и римляните тази легенда от старогръцката митология се премества и в латинската литература.

Навярно същата легенда е имал предвид и Овидий,   когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.”

Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.

А фолклорът в онези времена е бил основен източник на мъдрост и красота. Несъмнено древните гърци са се прекланяли пред красотата на Родопите и са разказвали тази хубава приказка на децата си, да знаят не само за нейното съществуване, но и за нейното начало.

Понякога обаче легендите се превръщат в истина. И още преди да дойдат по тези земи римляните и преди да препишат, а даже и да преиначат легендите,(5) те достигат като истински разказ и в Египет.

По онова време силни над света са египтяните. При управлението на фараона Микерин те научават не само за планината, но и за една красива жена.

И…, отново започват да се преплитат истината и мита:

Става въпрос, че по някое време между тракийците се ражда пъргаво момиче, което тича по ливадите и прескача със стройните си нозе планинските бари.(6) Има за глас – гласа на потоците, за снага – правите и високи ели, в тялото й се е вляла – гъвкавостта и лекотата на горските треви, а очите й гледали с цвета на небето.

Тя се прочува със своята хубост и. Фараона повелява да му я доведат за да види с очите си нейната слава. Но когато от зелените гори тя стъпила край голямата река Нил, тамошните хора се загледали в лицето й, и от захлас по нейната красота се спъвали и падали на колене.

– Родопис! – така възкликнали те. Защото по техния египетски език това значело и „нитаукрит” – червено, розово лице, и в разпилените нейни руси коси, те разгадали, че тя е част от тяхното бъдеще.

И вместо само наложница, розоликата тракийска дъщеря станала жена и наследница на казания фараон Микерин. След убийството на съпруга й, тя царувала над Египет и тогава за първи път, в нейна чест хората по цялата земя започват да наричат родната й планина – Родопа.(7)

Други казват, че името на планината е от езическата богиня Родопа.

Тя била също така красива и ухажвана и харесвана от боговете които се надявали да пленят хубавицата и да я направят своя жена. Бог Хемус бил много ревнив и хвърлял много големи камъни за да скрие момичето от другите богове и така да остане вечната й красота единствено за него. В последствие, за по сигурно, я вкаменил и тя се превърнала в планина Родопа.(8)

При всички положения обаче изглежда, че едно от тези схващания е възприето.

Дори римският император Антонин Пий (138-161 г.) изсякъл монети с изображението на Родопа планина като красива жена, полегнала върху скала и държаща в ръцете си символа на Родопите – Орфеевото цвете.

Тази монета, намерена в Пловдив,(9) изобразяваща млада жена, стъпила на стръмна скала, държаща в ръка клонче с три цветчета, над която стои надписът: „Родопи”. Това не изяснява, а само усложнява предположенията за миналото на планината и го прави по-загадъчно. Тази монета е най-малко белег на култа към божествената „Родопи“. Предполага се, че това цвете, което държи, е свързано с бакхусовите мистерии които са се разгръщали пищно из Родопите.(10)

Нека да отбележим обаче, че наред с божествените небесни предположения и има и една друга по-земна хипотеза.

„Родопа” се тълкува и като първоначално име на река със значение „ръждива – червеникава вода“, където „rod” – е от същия индоевропейски  корен като българското „руда“, „ръжда“, „риж“, латинското rufus (риж) и немското rot (червен).

През цялата античност обаче името не е известно като хидроним. Но така или иначе, съществуват известни съмнения  относно това дали Родопа е олицетворявала тракийска красавица с бледорозова кожа или непокорна река с ръждиво-червеникав оттенък на водите.

Въпреки, че Родопите запазват името си, постепенно делата на езическите богове се забравят и даже забраняват. Така „земната хипотеза” все повече се утвърждава и се появяват регионални названия като: Ахридос (Ахрида), Славееви гори, Доспатски планини, Запланина, Подродопие, Турска Тракия и Гръцка Тракия.

Трябва обаче да отбележим, че тези наименования са били временни и характеризират историческите събития, които са се развивали в планината.

Както споменава Иречек  „От по-старо византийско време първите известия за Родопите срещаме в списъците на епископствата от времето на имп. Лъв Философ (886-907). Тогава в тези планини се срещали границите на три митрополии…”.(11) С основаването на Бачковския манастир (1083 или 1084 г.) Родопската област била отдадена във владение на основателя на манастира Григорий Бакуриан. И в манастирския правилник (типика), наред със забраните: – Да не се допущат в него гърци и пр., за пръв път във византийската летопис, се говори за областта Ахридос, намираща се в Източните Родопи. Така с утвърждаването на Бачковския манастир като грузински,   планината пък се припознава като българска. Защото името произлиза от „старобългарското Хридъ, скала”. И  „името Ахридос, често споменавано в ХІ-ХІІІ век, според Акрополит също тъй било първоначално название на планини, като означавало целите Родопи или известна тяхна част.”(12)

Но в повечето случаи с названието Ахридос  през Средновековието са означавани източните части на Родопите.

По-късно, когато планината била вече в ръцете на   българския владетел Калоян, родопските земи от 1206 г. се управляват от Алекси Слав, сестрин син на Калоян. Той имал големи пълномощия и се задържал като независим владетел на Средните и Западните Родопи чак до 1230 г.

Когато през 1229 година византиеца Теодор Комнин тръгна с войската си от Солун за Одрин, той старателно заобиколил тези земи. Защото неговите хора го предупредили: „Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, и крепостите в нея, са под властта на Слав. И тоя Слав никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие”.(13)

Т.е., предупреждението е било да се заобикалят горите на деспота (господаря) Слав. По неговото име и по премеждията на Теодор Комнин, Родопите стават известни и като Славееви гори.

 И общо взето през Средновековието, до 1453 г. планината е била известна като Славееви гори или Славееви планини.

В последствие турците (или по-точно тюркските племена), които идват тук първоначално като съюзници на гърците, на свой ред биват предупредени от своите византийски приятели, че Родопите са на Деспота Слав, в смисъл на воинствените българи. И когато новите завоеватели сами се уверяват, че местното население не е лесна плячка, те отдават своето уважение към героичната им съпротива като наричат планината им с почетното звание на техния някогашен болярин – Деспотски планини.(14) Османската империя дори оставя едно от селищата в Западните Родопи с името на Деспот Слав – със сегашното слято и съкратено произношение – град Доспат.

Турците разбира се, въпреки че идват от полу-пустинни земи, не са дошли само да се възхищават на зелената планина.  Асимилаторската им политика се стоварила с огромна разрушителна сила върху местното население. До когато са имали сили, хората  твърдо отстоявали религиозно-етническата си принадлежност като продължавали да се крият и отбраняват зад своята планина. Така някъде около 1491 г. този планински щит е наречен с още едно регионално название – „Запланина”. На други места в текста ще опишем хронологията на тези събития, но „на първо четене” както и да се погледне – „за планината”, „в планината” или „зад планината” – това си е едно отдалечаване „в дън гори тилилейски” където местното население се крие и търси своето спасение.

През 1669 г., Светогорските монаси уточняват причините за тези събития и към „Запланина” се добавя и друго местно родопско име. В тъй наречения „Исторически бележник“ като пишат за насилственото помохамеданчване, те наричат част от планината „Кръстогорието” – като имат предвид района около   Смолянски окръг.

След Балканската война 1912 година, когато за кратко време целите Родопи са в границите на България се появява още един термин – „Подродопие”. Но хода на войната се променя и след Първата световна война България е принудена отново да отстъпи част от етническото си землище. После, при Втората световна война се прави опит за реванш и планината отново се обединява. За по-лесно административно боравене,  през 1941 година в сп. Родопа се  напомня че: „Подродопието представлява новоосвободените земи от Беломорската област със седалище гр. Ксанти, или Западна Тракия. Сключено е между реките Марица и Места и от доскорошната ни южна граница надолу към бреговете на Бяло море.”(15)

На България обаче е съдено само отдалеч да гледа маранята над Бяло море, защото  границата се измества по високите върхове на Родопите. И отново българското землище е дадено на Гърция. Но още при първата загуба, след Балканските войни, българите напомнят, че те са си върнали тази земя от турците и географите я наричат още през 1932 година „Турска Тракия”.(16) Под тази територия се разбира не само Беломорието, но и планината от „южна граница надолу към бреговете на Бяло море”.

Последното регионално наименование на разделените Родопи е от страна на Гърция която по същия признак казва, че:  „Гръцка Тракия  се намира в североизточния край на гръцкото пространство. Обградена е от реките Места и Марица и се простира на юг от върховете на Родопската планинска верига и достига до бреговете, където се разплискват вълните на Егейско море.”(17)

Посочените регионални имена на планината, както посочихме, са плодна историческите времена и са използвани като местни обозначения според обстоятелствата. Независимо от това същинското име на планината си остава от древността до сега –  Родопа или Родопите.

Във връзка с тези две имена обаче и от гръцка и от българска страна има известни колебания, а в миналото даже и спорове:

Несъмнено името на планината Родопи е с тракийски произход, което идва до нас от древногръцката и латинската литература. Трябва да се отбележи, че при „античните автори като наименование на планината се споменава Родопе” (18) вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Освен това името е от женски род и според фонотеката на гърците и българите се произнася по различен начин.

В тази връзка са се водили много спорове за това, дали да казваме Родопи или Родопа.

Според античните автори Родопа е тракийско женско име. „Старите гърци” обаче са „преобърнали” името в „съгласие със звуковите закони на езика си”. Така то се предава на края с „η” (ита) – „Ροδόπη”, което по класическото произношение се чете „е” – Ροδόπе (Родопе), а по средновековното  произношение „и” (η). В последствие отново „българските славяни са я побългарили от 7-14 в. в Родопа, подобно на имената Стефана, Елена, Ирина от гръцките Стефани, Елени, Ирини и пр.”(19)

И така имайки предвид, че това е женско име гърците са го произнасяли като „Родопе” или „Родопи”. Българите, по същото съображение би трябвало да го произнасят като за женски род, ед. ч. с „а” – „Родопа”. Но още старите „българи-славяни… разбрали, че единствената форма не отговаря на характера на Родопската планина – обширна, много сплетени вериги, и почнали да употребяват събирателната форма – Родопиье, както я намира в един миней от 15 в.”(20) И имайки предвид, че Родопите са по-скоро система от планини множественото число тук е напълно оправдано.

Спорът обаче продължава. В годините след Балканските войни и преди Втората световна война, когато статута „на кого е планината” още не е изяснен, защитниците на българската теза изтъкват: „че в езиковото съзнание на родопчанина, когато става дума за „Родопа”, изпъква представата за една планина, а не за множество планини, нито за вериги от планини. Така ще е било и в старо време, когато нашите прадеди преименували гръцката форма Родопи в единствено число Родопа”(21) На страниците на едноименното списание се надяват, че: „Тази форма ще се приеме пак чрез учебниците, т.е. чрез Министерството на Народното Просвещение, но не бива да се чувствува като наложена.”(22)

И тя не се налага. Чешкият учен Константин Иречек, по време на „пътуванията си из България” отбелязва: „Българите пишат по новогръцки говор Родопи, повечето в мн. ч. Родопите, при все че би трябвало да се пише Родопа – в ед. ч. ”(23)

И в заключение към защитниците на едната или другата теза, без да вземаме страна по въпроса, можем да кажем, че българският език е разтегливо понятие и е намерено едно средно езиково решение с българската и гръцката буква „и-η”. В богослужебната практика на Българската църква окончането „и” се отнася за женски род. Примерно „раби Твоея – Твоята рабиня” Господи – т.е за женски род. И ето как в ж.р. ед.ч. планината Родопа произнесено и с  „и” – Родопи, би си останало същото женско име, но и в сегашния говорим език би прозвучало и като мн.ч.. Което ще рече, че името Родопа или  Родопи в крайна сметка обозначават едно и също нещо. Спорът за името може да ни отведе към опасни езикови лабиринти, но същинската опасност от объркване е в самата планина.

Каквито и да са легендите,   откъдето и да иде името на планината – в множествено или единствено число /Родопи или Родопа/,  свещената планина на траките съществува в реални физически измерения. Планинските  хребети се простират както се казва „надлъж и на шир” върху Балканския полуостров на двеста и петдесет километра дължина и над сто километра ширина между Горна и Долна Тракия.(24)

Нека да припомним пак, че още Клавдий Птоломей, живял през втората половина на ІІ в. от н.е. правилно е определил границите на Родопите – между Хеброс (Марица) – на север, Нестос (р. Места) – на запад, и Егейско море на юг.(25)

Родопите от векове са познати като „Свещената планина“. Сред величествената си природа тя крие много тайни, мистерии и загадки, будещи почит и въз­хищение от древността до днес. Едва ли има друга по-омайна и по-могъща планина на Балканския полуостров. Но за съжаление, поради лесния си достъп, една част от нея – Източните Родопи са белязани с най-кървавите рани от българската история. И тези рани, поради етническото, религиозното и държавно-политическото разделение на планината – още кървят.

Забележка на отец Гарена: Тук не искам да се впущам в тази тема на разсъждения. В заключение ще отбележа само това, че съм изследвал Родопите на терен в продължение на десет години. И в сега разделената планината от двете страни на границата – между България и Гърция, документирано съм засвидетелствал, че етническият и религиозен състав на населението – по народностни названия и особености на техните вярвания – е обособено на 29 групи. Но, както вече отбелязах, това е тема на други разсъждения.

––––––––––

1. Константин Иречек. Пътувания по България. С.1974., с. 446.
2. Вж. Омир (Хомер). Илиада – Четиринадесета песен (Измамване на Зевс). – стих 227-228.
3. Хемус – древно тракийско /а от там и римско/ име на Стара планина, наричана е от древногръцките историци Аемон, а от славяните Маторие гори. Дълга е 555 км и разделя България на две големи части – Северна и Южна България.
4. Името на планината Родопи е с тракийски произход подобно на името на планината Рила. За Родопите сведения се откриват за пръв път в съчиненията на Херодот (V век преди Новата Ера). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) за името и появата на планината. Известна е благодарение на някой си Трасил от Мендес (І в. сл. н. е.) и по-известния Псевдо-Плутарх   (ІІІ – ІV в. сл. Хр.). Според въпросната легенда Родопа и Хемус (Стара планина) били брат и сестра, които започнали взаимно да се желаят. Хемус наричал сестра си Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали богохулните брат и сестра в едноименните планини.  Горе цитирания текст е перафразиран от поемата на Овидий „Арахна“ в Метаморфози: „Родопа тракийката с Хемус, днес планини мразовити, а смъртни тела в старината, дръзнали да се зоват като първите от боговете“. (Вж. Публий Овидий Незон. Метаморфози. Шеста книга. Арахна, стих 88, 89, 90. С., 1974,   – в превод от латински на Георги Батаклиев.) Подобен текст е използван и в една от експозициите на Смолянския музей, а също така и от проф. Сергей Герджиков. (Вж. Герджиков, С. Богатствата на Беден. С., 2005, 472 с. – в случая с. 15)   
5. Да припомним, че кой знае защо Овидий нарича Родопите „смъртни ледени планини” искайки навярно да направи смъртни и древните богове и да останат само римските.
6. Тракийска дума „бара” – която означава поток.
7. Съществуват хипотези, според които Родопската планина е кръстена на известната тракийка Родопея – тя притежавала такива сексуални умения, с които успяла да впечатли даже египетския фараон Микерин. Този фараон е издигнал заедно с Хеопс и Хефрен една от трите най-големи египетски пирамиди в Гиза.
8. Общо взето името на Родопите е засвидетелствано от изворите преди 3000 години.
9. Всъщност намерените монети са четири.
10. По-подробно Вж. Атанас Шаранков, Шаранков, Николай. Изображенията на Орфей от българските земи в светлината на литературната традиция – В: Известия по история, том І. Inhonoremprofessoris Margaritae Tacheva. Благоевград, 2003 г.
11. Константин Иречек. Пътувания по България. С.1974., с. 448-449.
12. Константин Иречек. Пътувания по България. С.1974., с. 452-453.
13. Константин Иречек. Пътувания по България. С.1974., с. 110.
14. Бележка на о. Гарена – Навярно първоначалното име „Деспотски планини” , за по-лесно изговаряне се променя на „Доспатски планини”
15. Вж. Сп. Родопа, бр. 8. год ХХ. 1 октомври 1941 г., с. 1 – Подродопието – села, общини, околии.
16. Ив. Батаклиев – редовен доцент. Град Мъстанли. Сп. Родопа, бр. 7. год ХІ. 1 юли, 1932 г., с. 5.
17. Окръжна секция Еврос. Област Еврос, община Ивайловград. Еврос 2001 г., с. 4. Посочено е, че „тя има площ 8.578 кв. км.”, което ще обясним на други места в текста.
18. Кираджиев, С. Енциклопедичен географски речник на България. С., 1999, с. 339.
19. Ст. п. Константинов. Още по спора за Родопа или Родопи. Сп. Родопа, бр. 2. год ХІ., 1 февруари, 1932 г., с. 1-3. (в случая с. 2.)
20. Ст. п. Константинов. Още по спора за Родопа или Родопи. Сп. Родопа, бр. 2. год ХІ. 1 февруари, 1932 г., с. 1-3. (в случая с. 2.)
21. Ст. п. Константинов. Още по спора за Родопа или Родопи. Сп. Родопа, бр. 2. год ХІ. 1 февруари, 1932 г., с. 1-3. (в случая с. 2.)
22. Ст. п. Константинов. Още по спора за Родопа или Родопи. Сп. Родопа, бр. 2. год ХІ. 1 февруари, 1932 г., с. 3.
23. Константин Иречек.Пътувания по България. С.1974., с. 452-453.
24. Съвременна българска енциклопедия. В. Търново, 2003, с. 1003. В инциклопедията е посочено 240 км дължина, но други географи сочат 250 км
25. Вж. и при проф. Стамен Михайлов. Родопски крепости. В: Ахридъ. Кърджали 1978 г., с. 71-74.

---

Изследването на проф. дин Камен Гаренов / отец Петър Гарена/ “За мистичното име на планината Родопи“ е публикувано в брой 14 на сборник „Тракия“, съставен от докладите на състоялата се по време на фестивала „Мистериите на Хухла-2025“ национална научна конференция на тема “110 години от Първата световна война .Участието на Родопите и Беломорието“. Сборникът има ограничен тираж. Можете да го получите на 5 и 6 септември т.г. в село Хухла в „Мистериите на Хухла-2026“

Водеща снимка: BGNES Agency