Интервю на Валентина ИВАНОВА
Инфлацията, високите цени на тока, скъпите горива изкараха скътаната валута, хората се принудиха да я продават за левове, за да си плащат сметките
Няма да забравя как тютюнопроизводители носеха чували с пари, часове броях мухлясали банкноти от 1 и 2 лева.
Нашата дейност ще я има, докато се обменят левове в турски лири, а Турция е голяма държава, ще си запази валута
Весел Джелепов е роден в Кърджали. Завършил е Езикова гимназия „Христо Ботев“. Той е сред първите сарафи в града. Отваря обменно бюро преди 32 години.
– Г-н Джелепов, има ли оживление в обмена на валута след новогодишните празници?
– През ноември и декември забелязах едно масово прехвърляне на левове в евро. Обикновено хората с двойно гражданство, щом си получеха пенсиите в България, веднага купуваха евро. По-рано обръщаха левовете в турски лири, но сега тази валута се обезцени и предпочитат някоя по-стабилна. Това правят и останалите пенсионери – те си обръщат парите в европейска валута, за по-сигурно. Сега еуфорията позатихна. Инфлацията, високите цени на тока, скъпите горива изкараха скътаната валута. Хората се принудиха да я продадат за левове, за да си плащат сметките.
– Какви са мнозинството от клиентите ви? Турската лира ли е най-често обменяната валута в Кърджали?
– Моето обменно бюро е малко и оперира предимно с граждани, а не с големи търговци. Най-чести са нашенци, които обикновено „тичат“ в събота до Одрин за по-евтини стоки или да си заредят резервоарите на колите с гориво. В момента обмяната на валута е слаба. Курсовете са на нива отпреди Нова година. Турската лира се търгува на по-широк марж, но пазарът е много стеснен.
– Пострада ли вашият бранш от епидемията през последните две години?
– Не мога да кажа, че пазарът на валута се е сринал, но разликата спрямо предишните години е огромна. В началото на епидемията у хората се появи несигурност и колебание дали да продават, дали да купуват. Пътуванията до Турция и Гърция почти спряха. И броя на идващите от Европа се редуцира. По-рано през лятото работещите в европейските страни се прибираха и носеха евро. Пандемията доведе до намаление на сделките при нас. И обменните бюра отбелязаха спад, както всички други бизнеси.
– Сарафите получиха ли някаква държавна помощ заради Ковид-кризата?
– Обменните бюра не попаднаха сред категориите, които държавата подкрепи. На нас не ни беше забранено да работим по време на локдаун, както не затвориха и банките.Затова и никой от нас не е разчитал на помощ.
– Г-н Джелепов, вие сте в бизнеса с валута вече 32 години. През този период икономиката на България преживя много трусове. Бяха ли чейндж-бюрата сред първите индикатори за настъпващи финансови проблеми?
– Движението при нас винаги дава ясна индикация, че икономическата среда е нестабилна. Страхът кара хората да предприемат валутни сделки. Когато беше най-голямата инфлация и боравехме с милиони левове, страхът влезе в съзнанието на гражданите и оттогава си е все там – винаги си имат едно наум.
– Има ли сега такова усещане? Задава ли се голяма инфлация?
– Усеща се едно напрежение сред хората. Виждаме как скачат цените и на храните, и на тока. Струва ми се, че инфлацията ще продължи. Дано да е с по-бавни темпове, дано правителство успее да я овладее поне донякъде . На като гледам как цената на суровия петрол вече е над 100 щатски долара за барел, не съм оптимист.
– Кой период е останал в съзнанието ви?
– Никога няма да забравя как тютюнопроизводители носеха торби и чували с пари. Часове наред броих едни мухлясали банкноти от 1 и 2 лева. Дойде един дядо с мушамена чанта. Питах го колко пари носи. Отговорът му ме сащиса: Не знам колко са, ама дай нещо твърдо. Колкото дадеш – толкова.
През мутренските години, когато доларът се вдигаше всеки час, хората обръщаха и последните си левчета или в щатска валута или в германски марки. Пред чейндж бюрата се появиха „сиви“ субекти. Заблуждаваха клиентите, че ще им продават на по-изгодно. После, като се прибираха вкъщи, хората разбираха как са ги измамили. Тогава видяхме и т.нар. „кукли“. В тесте с пари слагаха вътре вестникарска хартия, а отгоре няколко банкноти. Сума народ излъгаха.
– Какво бъдеще предвиждате за обменните бюра?
– Мисля, че тази дейност ще я има, докато се обменят левове в турски лири. Турция е голяма държава, тя ще си запази валута. Както върви, няма намерение да влиза в Европейския съюз. България, дори да приеме еврото, търговията с валута ще продължи.